Атанасовден на 18.01- поверия и ритуали

Атанасовден – 18.01

Атанасовден – 18 януари

Свети Атанас, наречен Безсмъртни е господар на студовете, ледовете, зимните студове, зимните облаци и ветрове.

Според поверието на Атанасовден зимата тръгва да си ходи.

Според народният израз „зимният танасовден разтуря празниците, които св. Петка провежда“. Завършва един празничен цикъл. Свършват и годежите и сватбите. Наближава период на пост и въздържание. Започва нов преход на сезоните, на труда, на нагласите. Ритуалите и обредните действия отбелязват този преход, съдържат просветителски елементи свързани са отново с гадания за брак и промени. Преходите на сезоните на много места се отбелязват непосредствено след Атанасовден, чрез честването на един друг светец – Тимньо, или св. Евтимии (известен и като св. Черна), – чиито образ обединява различни предхристиански вярвания и представи за демоничния дух на природата, олицетворява болестите и смъртта. В габровско вярват, че на Атанасовден заедно с чумата се е родила и мечката (митологичен образ на болестта).

Ритуали

Който не е успял да заколи на Коледа прасе може да го стори на 18 януари. Затова наричат празника Втора Коледа. Моми и ергени излизат по горските поляни, връзват люлки, пеят песни за любов и за женитба, играят хоро. Св. Атанас се приема като християнизирана версия на небесния, зимен огън, на зимното слънце, свързва се с боговете на огъня. Затова се правят първите ритуални почиствания на конаците и на аязмата, свързани с празничния танц на нестинарите.

Във някой райони срещу Атанасовден на открито във параклис или на висок хълм се чака изгревът със запалени огньове. Пак на открито се редят трапези, пеят се песни, вият се хора, прескачят се огньове. На връщане се берат кокичета, кукуряк и брашлян в чест на идващата пролет. Мъжете, по ризи, се хващат на хоро в снега и точно като светецът показват на зимата, че не се страхуват от нея и чакат лятото. Представата за светеца, като повелител на чумата изисква приготвянето на курбан на болестите. Колят се черна кокошка или черно агне. С кръвта на жертвата се намазват челата на децата. Курбаните са лични и общоселски.

Селището коли жертвата на определено място, което се свързва с легендата за доброволната жертва на района, откъдето някога била прогонена чумата. Коли се мъжко животно и от приготвения курбан трябва да се опита от всеки член на селището, за да не се разболява от тежки и неизлечими болести.

Личните курбани се правят за излекуване от тежка болест, за прогонване на страшно премеждие. Кръвта и костите на жертвеното животно се заравят на място, където не стъпва човешки крак. Съществуват практики за лечение на домашните животни от чума и други болести. Жените масово пекат и раздават питки (благи, медени) намазани с мед, като застават най-често на кръстопът. Тестото на питките се замесва от девойки, млади невести или най-здравата и многодетна жена в селището. Отгоре се дупчат с вилица, за да бъдат далече от шарката малките деца. Забожда се босилек. Моделират се тестени кученца от хляб, защото чумата се бои най-много от кучето. Пекат се три кравайчета, едното от които майката хвърля на покрива или в комина. Важен елемент в честването са семейните трапези – служби (наричат се още „слава“, „светец“), в чест на християнският патрон, закрилник на фамилията. С тях се почитат и мъртвите праотци.

Извършва се ритуала побратимяване, свързан с представата за светците Антон и Атанас, като братя близнаци.

Вярвало се е, че не бива да се играе хоро на мегдана, защото на този ден чумата се качва на високо дърво и избира жертвите си. Затова не се минава покрай топола и всякакви високи и стари дървета.

На Атанасовден не се работи нищо – за предпазване от шарка, обриви и язви.

Не се шие, плете, тъче, за да са здрави животните, да не си чупят краката, да не ги нападат мечки.

Забранено е впягането на добитък.

След Атанасовден не се яде тиква, за да не се замае главата на човек, да не се разболее и от други болести.

Любимата храна на всички болести, зли сили, демони, бродници и орисници са питките с мед. Народът ни ги оставя, за да бъде умилостивено злото., за да се настроят демоните с добро, за да опитат от храната и да си отидат в далечните леговища. Оставят се на пътища и кръстопътища, на усойни и непристъпни места, на покрива на къщата или до главата на новородено.

Вижте тук пожелания за Атанасовден 

One thought on “Атанасовден на 18.01- поверия и ритуали”

  1. Pingback: Пожелания за АТАНАСОВДЕН
  2. Trackback: Пожелания за АТАНАСОВДЕН

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *