Чуйпетлово

Чуйпетлово

 

Чуйпетлово!

Най-високото село на Витоша!

Странно, чудновато име – то ни прикани да се отправим натам в един зимен ден. Зареждаме батериите на фотоапаратите и потегляме от София с лека кола към шосе Е79 /магистрала Струма/. До това малко селце, сгушено в Западните части на красивата Витоша планина, води обозначено отклонение за село Боснек. В Боснек също има какво да се види, спираме и снимаме потъналата в сняг църква „Св. Козма и Дамян“, построена през далечната 1878 година. Паметник на културата. Боснек изобилства от красиви стари и нови къщи с дворчета и ние се замисляме дали да не се върнем пролетта тук, за да видим и зеления Боснек. Наричат селото “Белите дробове на Перник” – навярно защото тук са отдъхвали хората от миньорския град и са прочиствали гърдите си със свежия въздух на Витоша. Дори срещаме табела с такъв надпис и точно срещу нея, от лявата страна на пътя, виждаме гигантско дърво. Спираме отново за снимки. Приближаваме го и установяваме, че е дъб. Оградено е с дървена ограда, значи е забележителност! По-късно научаваме, че този дъб е на повече от 6 века! Километър след селото минаваме и покрай входа на Духлата – най-дълбоката и най-дълга пещера в България. На решетката има катинар. Сещаме се, че някъде сме чели, че ключът се намира у кмета… Разбира се, ние нямаме никакво намерение да влизаме в пещерата, нямаме и елементарна подготовка.

Освен това, целта ни е Чуйпетлово!

Продължаваме по пътя. Не срещаме никакви коли и това е много приятно в известен смисъл. Стига да е почистен снегът! Малко преди селото, става трудно. Колата все пак се изкачва до нещо като площадче. Паркираме и тръгваме пеша. Да се каже, че това са улици, ще е пресилено. Повече приличат на пътечки в гората. Странни къщички – от дървени дъски, издигнати върху основи от камъни. До вторият етаж няма стълба, вероятно ползват подвижни такива при нужда. Продължаваме по пътеката между къщите.

В края й се открива чудна гледка към билото на Витоша, в далечината се вижда Черни връх.

Връщаме се надолу по пътя и забелязваме, че един комин пуши. Къщата е частна, но домакините предлагат топла супа и други бързо приготвени неща за хапване. Разговаряме със стопанката и тя ни обяснява, че селото е основано от хора, дошли от Беломорска Тракия и избягали от турския гнет. Селото се намирало трудно, затова пътниците слушали кукуригането на петлите, за да се насочат към него.

Път до селото е прекаран едва през 1972 година, а електричество – през 1977. Допиваме кафето, благодарим на домакините си и тръгваме обратно към София.

Денят беше слънчев и снимките са невероятни!!!

Чуйпетлово

КОМЕНТАРИ

Коментара

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. вижте повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close