Чуйпетлово

Чуйпетлово

 

Чуйпетлово!

Най-високото село на Витоша!

Странно, чудновато име – то ни прикани да се отправим натам в един зимен ден. Зареждаме батериите на фотоапаратите и потегляме от София с лека кола към шосе Е79 /магистрала Струма/. До това малко селце, сгушено в Западните части на красивата Витоша планина, води обозначено отклонение за село Боснек. В Боснек също има какво да се види, спираме и снимаме потъналата в сняг църква „Св. Козма и Дамян“, построена през далечната 1878 година. Паметник на културата. Боснек изобилства от красиви стари и нови къщи с дворчета и ние се замисляме дали да не се върнем пролетта тук, за да видим и зеления Боснек. Наричат селото “Белите дробове на Перник” – навярно защото тук са отдъхвали хората от миньорския град и са прочиствали гърдите си със свежия въздух на Витоша. Дори срещаме табела с такъв надпис и точно срещу нея, от лявата страна на пътя, виждаме гигантско дърво. Спираме отново за снимки. Приближаваме го и установяваме, че е дъб. Оградено е с дървена ограда, значи е забележителност! По-късно научаваме, че този дъб е на повече от 6 века! Километър след селото минаваме и покрай входа на Духлата – най-дълбоката и най-дълга пещера в България. На решетката има катинар. Сещаме се, че някъде сме чели, че ключът се намира у кмета… Разбира се, ние нямаме никакво намерение да влизаме в пещерата, нямаме и елементарна подготовка.

Освен това, целта ни е Чуйпетлово!

Продължаваме по пътя. Не срещаме никакви коли и това е много приятно в известен смисъл. Стига да е почистен снегът! Малко преди селото, става трудно. Колата все пак се изкачва до нещо като площадче. Паркираме и тръгваме пеша. Да се каже, че това са улици, ще е пресилено. Повече приличат на пътечки в гората. Странни къщички – от дървени дъски, издигнати върху основи от камъни. До вторият етаж няма стълба, вероятно ползват подвижни такива при нужда. Продължаваме по пътеката между къщите.

В края й се открива чудна гледка към билото на Витоша, в далечината се вижда Черни връх.

Връщаме се надолу по пътя и забелязваме, че един комин пуши. Къщата е частна, но домакините предлагат топла супа и други бързо приготвени неща за хапване. Разговаряме със стопанката и тя ни обяснява, че селото е основано от хора, дошли от Беломорска Тракия и избягали от турския гнет. Селото се намирало трудно, затова пътниците слушали кукуригането на петлите, за да се насочат към него.

Път до селото е прекаран едва през 1972 година, а електричество – през 1977. Допиваме кафето, благодарим на домакините си и тръгваме обратно към София.

Денят беше слънчев и снимките са невероятни!!!

Чуйпетлово

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *