Ежегоден празник на с. Галиче

Ежегоден празник на с. Галиче

Всяка година, по време на втория уикенд от месец юни, врачанското с. Галиче си има своя традиционен празник. В неговия център има православна църква, а също и джамия, разположена в ромския квартал. Могат да се видят още и паметник на героите, дали живота си за освобождението на България, трите яворчета на един от хълмовете край селото. През 1918 г. в близост е открито сребърно съкровище, което датира от 2-и – 1и век преди Христа. Част от него е била покацана във виенски музей през 1970 г. Името на селото се появява най-напред в началото на 15-и век в турски документи за този район. Още от времето на турското робство е останало като предание, че в Галиче турчин не може да изкара нощта или, ако все пак успее, на сутринта оттам е излизал само конят му. Разположението му в гориста местност е давало известно предимство за жителите му пред евентуални натрапници. Освен от преданията, за селото има сведения още и от открити с годините тракийски съкровища, че е било важен фактор и кръстопът през римско време. От една страна е бил пътят от с. Гиген (Улпия Ескус – римски град, създаден по времето на император Траян през 106 г.), а от друга – пътят от гр. Лом. И при двата пътя могат да се видят запазилите се и до днес могили, които най-вероятно са били използвани като ориентири. Все още е жива една притча за любовта, останала от 16-и и 17-и век на турското владичество. В гората, близо до с. Галиче, се разположила една турска войска. Нейният водач имал болки в очите и лечителка от местността го посъветвала, че за да се излекува, е нужно младо момиче от селото да му прави компреси с вода от една местност на запад до селото, наречена „манастира“. Изпълнили заръките на лечителката и едно младо момиче наистина било доведено. Нейният любим, обаче, Данфор, кроял планове да я освободи през нощта. Когато паднала тъмата, момъкът се промъкнал безшумно в шатрата на турския водач и отрязал главата му. На зазоряване, щом разбрали какво се е случило, турците напуснали местността. От този момент, до днешни дни, съществува дърво „Данфоров Горун“, наречено така от местните жители. А от местността „манастира“, чието име идва от това, че навремето действително там е имало манастир, сега е останала една чешма.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *