Гигински манастир

3

Гигински манастир “Св. Св. Козма и Дамян”

На югозапад от град Брезник се издига планината Черна гора. Не е сред най-високите, не е и много известна. Но тук, под връх Китка /1181 м н.в./, се е притулил Църногорският манастир, който поради близостта му със село Гигинци, наричат още Гигински манастир. От селото до манастира води 4-5 км черен път, подготвен за настилка, но още недовършен. Изкачването след селото на места е доста стръмно, но все пак верното ни Волво се справя достойно на първа скорост. Когато се озоваваме на билото на планината, пътят става по-поносим и пред нас се откриват гледки, заради които си е струвало “катеренето”. Минаваме покрай стопански постройки – това е фермата на манастира. Още малко и стигаме до полянката пред светата обител. Оставяме колата там и влизаме в манастирския двор.

Първите манастирски постройки датират от 11-12 век. Към средата на 18 век пиротски османлии подпалват Светата обител. Пламъците унищожават манастирската библиотека с ценни църковнославянски богослужебни книги, кондиката и други манастирски документи. Църногорският манастир запустява. Животът в него се връща от хилендарски монаси, които откриват в близост лековит извор. С помощта на населението от околните села Гигинци, Бегуновци, Кошарево, Ноевци, Габров дол, Селищен дол, Ярджиловци, Беренде и други, манастирът е съграден отново. Манастирската църква е завършена през 1814 година. През възраждането престижът на светата обител се засилва и тук софийският митрополит е ръкополагал свещениците на цялата околия, а в килийното училище на манастира децата от околните села се учели на вяра, четмо и писмо. Един от големите благодетели на манастира е бил Алекси Стефанов от с. Гигинци. Той е дал много средства за уреждане на светата обител и се е грижил за увеличаването на имотите на манастира.

След 1944 г. е превърнат в концлагер, а по-късно става „дом за отдих на трудещите се” и пионерски лагер. Накрая, въпреки наличието на седем стопански сгради, в обор е превърнат самият манастир, а в килиите на монасите са отглеждани кози, овце, свине, зайци. За сградите не е полагана необходимата грижа и те започват да се разрушават. Въпреки разрухата, през 1956 г. Гигинският манастир е обявен за архитектурен паметник, а през 1976г. – за художествен паметник на културата.
През 1998 г. в изоставените сгради отново се заселват монаси, които започват да ги превръщат в обител. В храма отново започва да се служи. Започва възстановяването на стопанството и връщането на имотите. В началото на май 2007 г. е отслужен молебен и е направена първата копка за възстановяване на манастира. Започнато е цялостно обновяване на манастирския комплекс и може да се каже ,че по-голяма част от работата е свършена, а резултатът е впечатляващ.
Понастоящем манастирът е постоянно действащо мъжко братство.

КОМЕНТАРИ

Коментара

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. вижте повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close