ЛАЗАРОВДЕН

ЛАЗАРОВДЕНЛАЗАРОВДЕН

ПОСЛЕДНАТА СЪБОТА ПРЕДИ СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ

Празнуват Лазар, Лазаринка

Лазар заповядва на горите и шумаците. С брадва сече дървета и прави ниви за оране, отвоюва пространства за човека от хаотичния свят като формира реда и поставя граница между световете. Самият Лазар е олицетворение на границата на земния и отвъдния свят. Своеобразно подреждане в социален план  са и лазарските  обичаи. Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват придобиват нов социален статус.  Могат да се момеят публично, обществено признато, да се носят, така че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.

Празникът се нарича Лазар, Лазарница, Лазарова събота. Характерен е с три обредни ритуала – лазаруване, избиране на кумица, боенек. И трите са свързани с преход към моминството, любовта и задомяването.

Празникът е с подвижна дата – последната събота преди Страстната неделя.

РИТУАЛИ

Девойките лазарки пременени и накичени с венци и цветя,  тръгват по групи от дома на водачката и обикалят къщите. Обикалянето става от обяд на Лазарица  до обяд на Връбница. Понякога лазарките обличат невестени дрехи, защото невестите са „най-берекетлийки“. Когато влязат в дома, пеят песни за всеки член от семейството, започвайки от най-стария. Песните на лазарките са за синове, внуци, малки деца, смели юнаци, прекрасни девойки и още по-прекрасна любов, за сила, юначество, хубост, късмет и богатство – на всеки според положението му в семейството и професията. Лазарките се чакат с радост. Къщата, в която са влезли лазарките, е честита през цялата година. Подаряват им се бели яйца (символ на нов живот и ново раждане), брашно, мас. На места лазарките изпълняват и песни за дъжд от обичая “пеперуда“, което е свързано със стопанския сезонен обрат. В Източна България се появяват повече „роли“ в лазаруването – „лазарувана булка“ и „боенек“. Боенекът е артистична девойка в мъжки дрехи с тояга или брадва в ръка. Момичето булка е по-малко и задължително трябва да е бащино и майчино (тоест да има живи родители). Ритуалният танц на лазарките се нарича боенек – буйно, несключено хоро, чиято основна идея е женитбата и се свързва с християнското време със образа на възкръстналия Лазар. Докато играят на двора, лазарките подскачат високо – да растат високи посевите, да се плодят домашните животни. Извършва се обредно обхождане на ниви и ливади – отново с идеята за здраве и плодородие.  На този ден ливадите се чистят от камъни, съчки и изсъхнала шума. На лазарското хоро се събира цялото селище. На него оглеждат и избират пременените и щастливи бъдещи невести.

В Североизточна България се прави Лазарска задушница, което е свързано с вярата, че на Връбница (Цветница) „разпускат умрелите“.  Във петък преди празника, жените варят жито и приготвят обредни хлябове без мазнина – един голям и няколко малки зависимост от броя на починалите. Гробовете се преливат вечерта преди Лазарница, тогава се разчупва голямата пита. Малките питки се раздават в събота сутрин.

ЗАБРАНИ

В една къща не бива да се лазарува. В къща, в която има болен или скорошна смърт, не се лазарува.

От Лазаровден до Томина неделя, не се прави помен на починали.

ГАДАНИЯ

По ситото, в което стопанката дарява лазарките с брашно, се гадае за плодородие през годината. Ситото се търкулва и начинът, по който пада предсказва добра или лоша година. Добре е, ако се похлупи тоест дъното му да е нагоре.

КОМЕНТАРИ

Коментара

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. вижте повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close