Лозенски манастир “Св. Спас”

Лозенски манастир

На 4-5 км източно от софийското село Долни Лозен, кацнал на естествена тераса в топлата и красива Лозенска планина, сред гъстата букова гора се намира Лозенският манастир “Св. Спас”. Пътуването до него с кола е възможно – попитайте в селото накъде да тръгнете за складовете на БЧК, а от там през гората започва тесен черен, но проходим път, с много завои и остатъци от асфалт. Километър преди манастира ще видите място за отдих – чешма с изворна вода, пейки и беседка. Пред манастира също има такова място с барбекю, чиста полянка с дървени маси и пейки, чешма и паркинг. От там тръгва маркирана горска пътека към връх Половрак (1182 м). В подножието на върха са лобното място на прочутия български летец-изтребител, капитан Димитър Списаревски, както и гробът на незнаен четник от Хвърковатата чета на Бенковски. През пролетта гората е постлана с килими от синчец, бабин зъб, теменужки, иглики и още много знайни и незнайни цветенца.

Лозенски манастир “Св. Спас” е възникнал по време на Втората българска държава и е най-източната обител от манастирския комплекс Мала Света гора, който се формира около София през 13 век. Към края на 14 век, когато Средец пада под ятагана на османското нашествие, манастирът е разрушен и пустее до 17 век, когато отново е възроден. В периода 1671-1694 година в него се настаняват книжовна и калиграфска школа, а през 1737 година става център на Въстанието на архиереите от Софийско и Самоковско. След потушаването му, манастирът отново е разрушен он турците. През 1821 г. манастирът е възобновен отново върху старите си основи. Изградена е и манастирската църква “Свето Възнесение Господне”. За това и за следващите преустроявания на манастирската църква през 19 век научаваме от надписа над главната врата на храма:

“Во славу Свети Троици создан бил тоя храм от старо нов 1821 лето, като дошел отец Игумен Кирияк монах, родом от Враца, отново го създал с настояние и иждивление свое в лето 1847. А сега 1868 развали свода и созда трите кубета и го изгради втори път на 1869 лето”

От друг надпис узнаваме, че през 1869 година прочутия самоковски иконописец Никола Образописов, с помощта на Христаки Зографски и Димитър Дупничанина, изографисват за втори път църквата и куполите й. Наред с евангелските сцени, Никола Образописов е нарисувал Светите братя Кирил и Методий, епископ Марко, Иван Рилски, Константин Софийски, Евтимий Търновски и други личности, свързани с живота и историята на българите. Преданията разказват, че тук е отсядал дори Васил Левски. До 1900 година манастирът е бил мъжки, след това става женски. Днес манастирът е ремонтиран и обновен. От двора му се открива невероятна гледка към Софийското поле и Стара планина.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *