Лозенски манастир “Св. Спас”

Лозенски манастир

На 4-5 км източно от софийското село Долни Лозен, кацнал на естествена тераса в топлата и красива Лозенска планина, сред гъстата букова гора се намира Лозенският манастир “Св. Спас”. Пътуването до него с кола е възможно – попитайте в селото накъде да тръгнете за складовете на БЧК, а от там през гората започва тесен черен, но проходим път, с много завои и остатъци от асфалт. Километър преди манастира ще видите място за отдих – чешма с изворна вода, пейки и беседка. Пред манастира също има такова място с барбекю, чиста полянка с дървени маси и пейки, чешма и паркинг. От там тръгва маркирана горска пътека към връх Половрак (1182 м). В подножието на върха са лобното място на прочутия български летец-изтребител, капитан Димитър Списаревски, както и гробът на незнаен четник от Хвърковатата чета на Бенковски. През пролетта гората е постлана с килими от синчец, бабин зъб, теменужки, иглики и още много знайни и незнайни цветенца.

Лозенски манастир “Св. Спас” е възникнал по време на Втората българска държава и е най-източната обител от манастирския комплекс Мала Света гора, който се формира около София през 13 век. Към края на 14 век, когато Средец пада под ятагана на османското нашествие, манастирът е разрушен и пустее до 17 век, когато отново е възроден. В периода 1671-1694 година в него се настаняват книжовна и калиграфска школа, а през 1737 година става център на Въстанието на архиереите от Софийско и Самоковско. След потушаването му, манастирът отново е разрушен он турците. През 1821 г. манастирът е възобновен отново върху старите си основи. Изградена е и манастирската църква “Свето Възнесение Господне”. За това и за следващите преустроявания на манастирската църква през 19 век научаваме от надписа над главната врата на храма:

“Во славу Свети Троици создан бил тоя храм от старо нов 1821 лето, като дошел отец Игумен Кирияк монах, родом от Враца, отново го създал с настояние и иждивление свое в лето 1847. А сега 1868 развали свода и созда трите кубета и го изгради втори път на 1869 лето”

От друг надпис узнаваме, че през 1869 година прочутия самоковски иконописец Никола Образописов, с помощта на Христаки Зографски и Димитър Дупничанина, изографисват за втори път църквата и куполите й. Наред с евангелските сцени, Никола Образописов е нарисувал Светите братя Кирил и Методий, епископ Марко, Иван Рилски, Константин Софийски, Евтимий Търновски и други личности, свързани с живота и историята на българите. Преданията разказват, че тук е отсядал дори Васил Левски. До 1900 година манастирът е бил мъжки, след това става женски. Днес манастирът е ремонтиран и обновен. От двора му се открива невероятна гледка към Софийското поле и Стара планина.

КОМЕНТАРИ

Коментара

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. вижте повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close