Малави, Мадона, Джеймс Бонд…

Георги Милков

Кадър от “Африка – звездите сигурно са полудели”

 автор: Георги Милков

Полетът между Найроби и малавийската столица Лилонгве минава учудващо добре. Има и главна стюардеса, която се казва Мадона Мбабана и ми прави впечатление, че обича да парадира с името си по уредбата на борда.

След толкова натяквания няма как да не й запомня името. Лилонгве е разхвърляно градче, а по пътя от летище “Камузу” към града няма много моторизирано движение. Забелязват се велосипедисти, но повечето хора вървят пеш. Мнозина клечат в тревата край пътя и нещо си чоплят там. Очевидно намират разни неща и ги ядат на момента.

За храната в Малави имах някаква предварителна информация и с особено любопитство се отнасях към печения хамелеон. След много търсене обаче дойде и разочарованието. Никъде в Лилонгве не може да се намери добре приготвено хамелеонско. Дефицит!

Кулинарното ми любопитство обаче бе привлечено от “Нкунгу”. Това в превод от езика чичеуа, който говорят в Малави ще рече езерни мушици. Дребни насекоми, които се ловят с много махане из въздуха. Трябва обаче да си въоръжен с дребно сито, панер за хляб или нещо подобно. Мушиците се варят, а така полученият гъст черен сос прилича на черен хайвер. Само на вид. На вкус мухите са си като… мухи. Местните хора си ги ядат на общо основание, но това ястие не се нрави много на чужденците.

Малавийците викат на белите хора азунгу. А както знаем азунгу не яде мухи. Предпочита талятели с рокфор. Но като един нетипичен азунгу аз решавам да се гмурна лакомо в черния сос от предизвикателства, които ми предлага Лилонгве. На пазара за подправки се запознавам с човек, който убедено твърди, че се казва Джеймс Бонд. Решавам, че е подходящ и го наемам да ми бъде разводач из линонгвийските потайности. Няма как да не се доверя на човек, на чиято визитна картичка пише: “Джеймс Бонд, ганджа фермер”. Има и телефон за връзка. Производителите на канабис в Малави не са рядкост и тук трябва да спомена, че Малави е известна с две неща. Първото е един сорт марихуана, който се казва “Малави голд”.

Не знам дали е минал през патентното ведомство в Амстердам, но благодарение на това растение в Малави влизат повече пари, отколкото България печели от култивираните тютюни “Джебел басма”. Другата забележителност на Малави е Мадона. Но не стюардесата, за която споменах в началото, а онази другата Мадона. Преди години попиконата реши да осинови малавийско детенце. Така милиони хора по света научиха, че там някъде в Югоизточна Африка има държава на име Малави. Това се смята за най-големия акт на популяризиране на страната след 1859 г., когато експедицията на Дейвид Ливингстън я поставя на съвременната световна карта.

Източник 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *