МОЖЕ ЛИ ЖЕНА В МЕСЕЧЕН ЦИКЪЛ ДА ВЛИЗА В ЦЪРКВА?

cyrkva32412Може ли неразположена жена да влиза в църква?

Отговорът на св. Григорий е запазен в хрониката на Беда Достопочтени:

Августин, първи епископ на англите до Римския първосветител Григорий. (Св. Григорий Велики, Двоеслов)
“Може ли бременна жена да бъде кръстена и колко време, след като роди, тя може да влиза в църква?
След колко време детето може да приеме св. кръщение, за да се предвари възможна смърт? И след колко време мъжът й може да влиза с нея в сношение и дали тя може да влиза в църква или да приема св. причастие по време на месечните си?

Св. Григорий Велики:

Брате мой, не се съмнявам, че ми задаваш тези въпроси, и вече сам си намерил техния отговор. Не се съмнявам, че ти просто желаеш моят отговор да потвърди твоите мисли и предчувствия.
Всъщност, защо бременна жена да не може да бъде кръстена, след като нейната бременност не е грях в очите на Бога?
Нали когато нашите праотци съгрешиха в рая, те се лишиха от безсмъртието, дарувано им от Бога, но Той не пожела заради този грях да изтреби цялото човешко племе. Като лиши мъжа от безсмъртие за неговата постъпка, Бог му остави мъжка сила за продължение на рода. Така че защо това, което е било дарувано на човека от Самия Бог, трябва да препятства приемането на благодатта на св. кръщение? Би било крайно неразумно да поставяме тайнството, изглаждащо всяка вина, в зависимост от такива причини.

След колко дни жена може да влиза в църква, след като роди?

От Стария Завет ти е известно, че тя трябва да се въздържа от това в продължение на 33 дни, ако е родила момче, и 66 дни, ако е родила момиче. Но това има друг смисъл. Ако жена влезе в църква и час след раждането, за да благодари на Бога, тя не би извършила грях. Защото греховни са удоволствията на плътта, но не и нейните родителни мъки. Сношението се извършва в удоволствие, а раждането в мъка, затова е и казано на първата от майките: В болка ще раждаш децата си. Ако забраним на родилита жена да влиза в църква, това означава да й вменим в грях нейното наказание.

Нищо не трябва да те възпира и от кръщаването на родилата жена и нейното дете, ако ги заплашва смърт, даже това да е по време на раждането или в първия час от раждането на детето. Защото ако милостта на светото тайнство еднакво се дава на живи и здрави, то колко повече без бавене трябва да се дарува на този, когото го заплашва смърт. …

Не трябва да забраняваш на жена по време на месечните й да влиза в църква, защото не бива да й се вменява за вина това, което й е дадено от природата и от което тя страда, въпреки своята воля. Ние знаем, че жената страдала от кръвотечение се доближила и се докоснала до дрехата на Спасителя и веднага нейният недъг я напуснал. Защо ако тя с кръвотечение можеше да се докосне до дрехите на Спасителя и да получи изцеление, да не може да влиза в Господния храм? Ще кажеш: онази страдаше от недъг, а ние говорим за естествения порядък на нещата. Но нали всичко, любими брате, от което страдаме в нашите смъртни тела чрез недъзите, ни е изпратено от Божия съд за греховете ни? Гладът и жаждата, топлината и студът, умората, еднакво ни поразяват по причина на нашата несъвършена природа. И ако ядем, когато сме гладни и пием, когато сме жадни, охлаждаме се, когато ни е горещо и почиваме, когато сме уморени, то не е ли естествено да търсим лекарство и за другите си недъзи? Изтичането на кръв у жената е именно такъв недъг и затова, след като жената в нуждата си се докоснала до дрехата на Господа и била права в дръзновението си, то защо това, което било позволено на една, да не е позволено на всички жена, страдащи от същита слабост на своята природа?

Не трябва в такова време и да забраняваш на жената да приема светото причастие. Ако тя не се осмели да го приеме поради велика почит, това е похвално. Но приемайки го, тя не извършва грях.
Дял на благочестивите души е да винят себе си за дела, сами по себе си безгрешни, но коренящи се в греха. Така, когато сме гладни, не е грях да ядем, въпреки че гладът възниква вследствие на греха на праотците. И месечните на жените не са грешни, тъй като произхождат от тяхното естество. Въпреки това, поради несъвършенството на нашата природа, ние се оскверняваме против собствената си воля и човек отговаря както за съзнателните си, така и за неволните си грехове.
Предостави на жените да постъпват по свое усмотрение и ако по време на месечните си не се осмеляват да пристъпят към тайнството на тялото и кръвта Господни, похвали ги за благочестието им. Ако ли пък те, свикнали към благочестивия живот, поискат да приемат това тайнство, не следва както вече ти казах, да ги възпираш. Ако в Стария Завет се разглеждат външни обстоятелства, то в Новия главно внимание се отделя не на това, което е отвънка, а на това, което е вътре и наказания за него се налагат с голямо внимание. Докато Законът забранява много неща като нечисти, то Господ в Своето Благовестие казва: Не това, което влиза в устата, осквернява човека, но това, което излиза от нея, го осквернява”. И апостол Павел добавя: “За чистите всичко е чисто, а за осквернените и нечистите няма нищо чисто”. Затова, след като никаква отрова не може да повреди на онзи, чиято душа е неповредена от развалата, защо трябва да се счита нечисто това, което у чистата душа на жената произхожда от нейното естество.

Източник – фейсбук група “Приятели на Света гора”

КОМЕНТАРИ

Коментара

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. вижте повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close