МРЪСНИТЕ ДНИ

МРЪСНИТЕ ДНИ ОТ КОЛЕДА ДО ЙОРДАНОВДЕН

25 декември – 6 януари

чесън

Наричат се мръсни дни, тъй като това е периодът след раждането, който е нечист. Известни са още като Некръстени дни, Глухи дни, Поганци, Караконджови дни.

На Коледа светът е нов, но все още граничен. Другият свят на тъмни сили е съвсем близко. От него към нас пристъпват нощни гости, караконджули, бродници и всякакви страшни същества. Земята е като решето и границата ще се затвори чак на Йордановден. До 6 януари има още дванадесет дни. През тях водата „не е кръстена“, затова се спазват някой забрани. Вярва се, че който пристъпи забраните ще се разболее.

През всичките дни се носи скилидка чесън. От него злите сили бягат надалеч.

На вратниците, на комина и прозорците се слагат черен глог и хвойна, рисуват се предвазни кръстове с катран, закрепват се слънчогледови пити, от които демоните бягат.

Някой прехвърлят през къщата си вейка или ела, или камък, за да не влиза поганец.

Водата в съдовете се пази много внимателно от „поганеца“, за да не се замърси.

Някога смятали, че ако се роди дете в тези дни, то трябва да се лекува, защото ако е момче, ще го залюби змеица, ако е момиче ще го залюби змей. Три жени трябва да изпредат, изтъкат и ушият под комина вълнена ризка за детето, в която да го обличат веднага щом се окъпе.

В Югозападна България тръгват дружини от маскирани мъже, не по-възрастни от 40 години, наричани бабугери, русалии, джамали. Те са облечени в бели фустанели, а на гърдите им има кръстосани две червени кърпи. Въоръжени са и с мечове и с тояги. Те лекуват от тежки болести, като танцуват специален танц, в кръг, около болния.

ЗАБРАНИ

Не се перат ризи, не се работят женски работи, не се бродира, мете, преде.

Не се тръгва на път. Не се вдигат сватби. Не се опяват мъртъвци и не се раздава помен. Не е добре да се зачева през тези дни, защото нищо добро не чака детето, което ще се роди.

Особено опасно е през нощта – от залез слънце до първи петли. Точно тогава човек е най-незащитен. Тогава трябва да си стои вкъщи до огнището на топло и светло.

Пепелта от огнището не се изхвърля през тези дни, защото поганците ходят по нея. Тя има магическа сила. Чак на Йордановден се събира и с нея може да се лекуват болести, да се гонят зли сили. С пепелта се ръси мястото, където се предполага, че има заровено имане, за да се открие кой е стопанин на имането и каква жертва да му бъде пренесена. Пепелта се възприема като междинен продукт на жива и нежива материя. От там идва и магическата й сила в междинното време на тези дни.

Караконджули

В народните поверия караконджулът е дух, подобен на вампира. Наричат го с различни имена – караконджо, караконджер, поганец и др. Вярва се, че всеки неопят заровен човек човек или прескочен от котка след погребението се превръща в караконджул.

Никой не е сигурен как точно изглеждат караконджулите. Най-често се представят с четири конски крака и човешка глава. Имат криле и летят. Имат дълги уши и големи очи. Може да се явят и в други образи – куче, котка, кон, кокошка малко дете, голям страшен човек и едно око и един крак. При всички случаи има неопределеност – нито човек, нито животно. Същество от неподредения, страшен свят, който се нарича хтонос.

Явява се само на съботниците – хора, родени в събота през нощта от Коледа до Йордановден. През този период пуганците са разпуснати и обикалят нощем по улиците и около къщите, събират се покрай воденици, играят хоро на хармана. Най-често могат да се срещнат край реки и кладенци, по дерета и водопади, където растат здравец и бръшлян. Опасно е и мястото където е заклано прасето. Казва се , че караконджулите се появяват точно в този ден или когато се прекади трапезата на Бъдни вечер. Те бродят в тъмните нощи до Сурваки или докато децата не извикат „Сурва, Сурва“.

Когато се появят сред хората чупят керемидите на къщите, замайват главите на хората и ги водят накъдето поискат. Може да пресрещат хората по пътищата и с демоничните си сили да ги заведат до опасни до смърт места.

Ако човек стъпи на караконджулова трапеза, разболява се и умира.

РЕШЕНИЕ ЗА ЗАЩИТА ОТ КАРАКОНДЖУЛИ И ДРУГИ ЛОШИ СЪЩЕСТВА

НЯКОГА И СЕГА

Колкото и да е страшен, щом чуе петел да пропее или види петел, караконджулът изчезва уплашен. Караконджулите се плашат от силна светлина, от живите въглени, от пепелта в огнището. Плашат се от чесън, дрънчене на желязо, от кръст или кръстния знак, от слънчогледови пити.

Като защита, някога и сега, в дома трябва да има изображение на петел (дърворезба или рисувано изображение), чесън, кръст (добре е да е ръчно изработен – дърворезба или ковано желязо), ръчно тъкани пана с хлопки, които са се подрънквали периодично, за да може дрънченето на желязото да изгони демоните, караконджурите и всякакви подобни същества, ако са влезли в дома. Ако паната са с джобче, в него се слага чесън, като допълнителна защита.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *