ПОСТИ

ПОСТИТЕ

В празничният календар храната има особено функционално значение. Тя трябва да е в синхрон със стремежа към добър живот, хармония и съвършенство. Тя е и един от главните знаци – символ на празника като и основен ритуален атрибут. Храненето е не просто физиологична необходимост, то е и пречистване. От там идва и култа към хляба. Той се олицетворява с тялото на Христос.

Хлябът не се изхвърля, не се тъпче на земята, а когато се връща заем не се реже. Трохите се събират внимателно след всяко хранене.

В християнският календар е предвиден пост два пъти в седмицата и преди определени големи празници, каквито са Коледа, Великден, Богородица и други. Общо постните дни през цялата година са около 230. Ако празниците са подвижни, например Коледа, Великден, постът преди тях също е подвижен. Постът изисква умереност при възприемане на храна и питие и забрана за приемане на храна от животински произход. Смисълът му е да се овладеят желанията на плътта, да се укрепят духовните сили. Постът е смирение, скърбене, прозрение и търсене на Бога. Целта е духовно пречистване, но безусловно има и чисто физиологически ефект на пречистване на организма от натрупаните в него токсини.Това което днес мнозина искат да сторят, но все не намират сили, някога се е постигало чрез силата на традицията и на вярата.

Методите на лечебното гладуване целят да повишат съпротивата на организма срещу заболяване. Липсата на храна поставя тялото в нова ситуация, в която цялата жизнена енергия трябва да се използва. Настъпват активизиране и подем на жизнената система. Стопяват се натрупаните мазнини, изхвърлят се отровите от тъканите. Тялото е дължало на склад срити резерви, презапасявало се е. Когато организмът бъде принуден да посегне към тях първо се жертват най- ненужните запаси, после се изхвърлят увредените тъкани и натрупаните токсини. Организмът се бори и използва всичко под ръка. Ако има някакви заболявания организмът насочва всичките си сили срещу тях. Българите някога не са знаели какво точно биохимични процеси протичат в тялото, но са били много по-здрави, усещали са целебният ефект на поста без дори специално да са го търсили.

Постите могат да бъдат един или повече дни. Единични са постните дни в седмицата – сряда и петък, които трябва да напомнят за залавянето на Христос (сряда) и неговите страдания на кръста (петък). По един ден се пости и на 5 януари, 29 август (секновение) и 14 септември (Кръстовден). Постите в сряда и петък са задължителни за всички християни. Народът прибавя от себе си – и особено за бременните, за да се родят здрави и хубави деца. Многодневните пости пости са четири пъти в годината. Според някой легенди те са възникнали от греховете на хората. Според други възникването им е свързано със занаятите на светците през чиито празник са наредени. Така например, разказва се, че св. Никола бил рибар и за да може да продаде уловената риба направил пост и отложил празника си към края на поста. Христос бил свинар и за да продаде стоката си провел пост преди Коледа. Свети Петър пък бил градинар и наредил поста така че да може да може да продава плодовете и зеленчуците, които били вече станали. Според друга легенда св. Богородица била плечарка. Една година се случило много плодородна. Събрал се мед в изобилие и за да го продаде светицата измислила пост преди празника си. Според други по-причудливи разкази постите били измислени защото едно време хората са яли много месо и се разболяват от бяс. Съществува връзка: най-напред с греховете и с опита те да бъдат преодолени с духовно пречистване; със стопанската трудова година, сменещетите се кезони и плодовете от труда на хората; и със стремежа за здравословен живот и хранене. Обикновено когато човек започне да пости това е свързано с преживяват от него личен момент на криза, на преосмисляне. Ако се погледне начинът, по който са наредени христианските пости – както еднодневните, така и по-продържителните, – тази зависимост може да се установи веднага и в тежките дни за Христос (сряда и петък) и в граничните дни преди някой преход, преди отвоюване на подреден свят. Преходните дни са дните преди Коледа и Великден. Такива са и дните 5 януари, ден преди светът да бъде кръстен, 29 август (отсичане главата на Йоан Кръстител), 14 септември (връщането на кръста в Йерусалим). Кръщаването на света е също овладяване на хаос, организиране и подреждане.

Много е важно в какви дни ще бъде започнат и проведен даден хранителен режим. Постът определя именно правилните дни за подреждането му – природосъобразните, онези, в които е най-оптимално да се налагат хранителни забрани.

Великденският пост протича от Месни заговезни до Великден и продължава 8 седмици. През първата седмица се ограничава приемането на местни храни, а през останалите 7 седмици се налага пълно въздържание от всички храни с животински произход. Постепенното въвеждане в поста има значение не само за духовната настройка на човека. Постепенноста е важно изискване и за всяко по-продължително гладуване. При лечебев глад се препоръчва поне месец преди това да бъде спрян приемът на месо. Във този смисъл празничният хранителен ритуал е напълно съобразен с изискванията на съвременната медицина. Според съвременните диетолози, когато организмът дълго време е лишен от пресни плодове и зеленчуци (каквото е времето преди Великденският пост) излишните вещества натрупани от неправилна обмяна не могат да се изхвърлят и обменните нарушения се задълбочават. Дългият пост ще извърши именно това регулиране на обмена и ще изхвърли натрупаните с месеци токсини.

Не случайно началото на поста е свързано с изискването и даването на прошка на деня Сирница. Това означава да се помириш с враговете си, да обикнеш всички, да си готов на жертва. Това е състоянието, което може да мотивира и да направи поста истински.

Неделята след Месни заговезни е празник на всеобщото опрощение, на възстановяване на човешката взаимност и уважение.

На места се вярва, че на Сирница не се внася зелена храна в къщата, за да не се появяват змии през пролетта.

Най-важна е първата седмица след Сирница, Тодоровата неделя и особено първите три дни от нея. Те са известни като Тримиро и през тях не се яде и не се пие нищо. Постът е пълен и служи за опрощаване на греховете. По-често на него издържат жени.

Хранителните забрани през постите се съпътстват и от други неразрешени действия, чиято основна цел е да се постигне физическо и духовно пречистване. През Тодоровата неделя не се сади лук и чесън, за да не побесняват хора и животни.

Някой вярват, че ако човек не яде и не пие нищо във понеделника след Сирница през лятото ще хване пчелно ято.

Препоръчват се сексуални ограничения между мъжа и жената.

КОМЕНТАРИ

Коментара

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. вижте повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close