ПОСТИ

ПОСТИТЕ

В празничният календар храната има особено функционално значение. Тя трябва да е в синхрон със стремежа към добър живот, хармония и съвършенство. Тя е и един от главните знаци – символ на празника като и основен ритуален атрибут. Храненето е не просто физиологична необходимост, то е и пречистване. От там идва и култа към хляба. Той се олицетворява с тялото на Христос.

Хлябът не се изхвърля, не се тъпче на земята, а когато се връща заем не се реже. Трохите се събират внимателно след всяко хранене.

В християнският календар е предвиден пост два пъти в седмицата и преди определени големи празници, каквито са Коледа, Великден, Богородица и други. Общо постните дни през цялата година са около 230. Ако празниците са подвижни, например Коледа, Великден, постът преди тях също е подвижен. Постът изисква умереност при възприемане на храна и питие и забрана за приемане на храна от животински произход. Смисълът му е да се овладеят желанията на плътта, да се укрепят духовните сили. Постът е смирение, скърбене, прозрение и търсене на Бога. Целта е духовно пречистване, но безусловно има и чисто физиологически ефект на пречистване на организма от натрупаните в него токсини.Това което днес мнозина искат да сторят, но все не намират сили, някога се е постигало чрез силата на традицията и на вярата.

Методите на лечебното гладуване целят да повишат съпротивата на организма срещу заболяване. Липсата на храна поставя тялото в нова ситуация, в която цялата жизнена енергия трябва да се използва. Настъпват активизиране и подем на жизнената система. Стопяват се натрупаните мазнини, изхвърлят се отровите от тъканите. Тялото е дължало на склад срити резерви, презапасявало се е. Когато организмът бъде принуден да посегне към тях първо се жертват най- ненужните запаси, после се изхвърлят увредените тъкани и натрупаните токсини. Организмът се бори и използва всичко под ръка. Ако има някакви заболявания организмът насочва всичките си сили срещу тях. Българите някога не са знаели какво точно биохимични процеси протичат в тялото, но са били много по-здрави, усещали са целебният ефект на поста без дори специално да са го търсили.

Постите могат да бъдат един или повече дни. Единични са постните дни в седмицата – сряда и петък, които трябва да напомнят за залавянето на Христос (сряда) и неговите страдания на кръста (петък). По един ден се пости и на 5 януари, 29 август (секновение) и 14 септември (Кръстовден). Постите в сряда и петък са задължителни за всички християни. Народът прибавя от себе си – и особено за бременните, за да се родят здрави и хубави деца. Многодневните пости пости са четири пъти в годината. Според някой легенди те са възникнали от греховете на хората. Според други възникването им е свързано със занаятите на светците през чиито празник са наредени. Така например, разказва се, че св. Никола бил рибар и за да може да продаде уловената риба направил пост и отложил празника си към края на поста. Христос бил свинар и за да продаде стоката си провел пост преди Коледа. Свети Петър пък бил градинар и наредил поста така че да може да може да продава плодовете и зеленчуците, които били вече станали. Според друга легенда св. Богородица била плечарка. Една година се случило много плодородна. Събрал се мед в изобилие и за да го продаде светицата измислила пост преди празника си. Според други по-причудливи разкази постите били измислени защото едно време хората са яли много месо и се разболяват от бяс. Съществува връзка: най-напред с греховете и с опита те да бъдат преодолени с духовно пречистване; със стопанската трудова година, сменещетите се кезони и плодовете от труда на хората; и със стремежа за здравословен живот и хранене. Обикновено когато човек започне да пости това е свързано с преживяват от него личен момент на криза, на преосмисляне. Ако се погледне начинът, по който са наредени христианските пости – както еднодневните, така и по-продържителните, – тази зависимост може да се установи веднага и в тежките дни за Христос (сряда и петък) и в граничните дни преди някой преход, преди отвоюване на подреден свят. Преходните дни са дните преди Коледа и Великден. Такива са и дните 5 януари, ден преди светът да бъде кръстен, 29 август (отсичане главата на Йоан Кръстител), 14 септември (връщането на кръста в Йерусалим). Кръщаването на света е също овладяване на хаос, организиране и подреждане.

Много е важно в какви дни ще бъде започнат и проведен даден хранителен режим. Постът определя именно правилните дни за подреждането му – природосъобразните, онези, в които е най-оптимално да се налагат хранителни забрани.

Великденският пост протича от Месни заговезни до Великден и продължава 8 седмици. През първата седмица се ограничава приемането на местни храни, а през останалите 7 седмици се налага пълно въздържание от всички храни с животински произход. Постепенното въвеждане в поста има значение не само за духовната настройка на човека. Постепенноста е важно изискване и за всяко по-продължително гладуване. При лечебев глад се препоръчва поне месец преди това да бъде спрян приемът на месо. Във този смисъл празничният хранителен ритуал е напълно съобразен с изискванията на съвременната медицина. Според съвременните диетолози, когато организмът дълго време е лишен от пресни плодове и зеленчуци (каквото е времето преди Великденският пост) излишните вещества натрупани от неправилна обмяна не могат да се изхвърлят и обменните нарушения се задълбочават. Дългият пост ще извърши именно това регулиране на обмена и ще изхвърли натрупаните с месеци токсини.

Не случайно началото на поста е свързано с изискването и даването на прошка на деня Сирница. Това означава да се помириш с враговете си, да обикнеш всички, да си готов на жертва. Това е състоянието, което може да мотивира и да направи поста истински.

Неделята след Месни заговезни е празник на всеобщото опрощение, на възстановяване на човешката взаимност и уважение.

На места се вярва, че на Сирница не се внася зелена храна в къщата, за да не се появяват змии през пролетта.

Най-важна е първата седмица след Сирница, Тодоровата неделя и особено първите три дни от нея. Те са известни като Тримиро и през тях не се яде и не се пие нищо. Постът е пълен и служи за опрощаване на греховете. По-често на него издържат жени.

Хранителните забрани през постите се съпътстват и от други неразрешени действия, чиято основна цел е да се постигне физическо и духовно пречистване. През Тодоровата неделя не се сади лук и чесън, за да не побесняват хора и животни.

Някой вярват, че ако човек не яде и не пие нищо във понеделника след Сирница през лятото ще хване пчелно ято.

Препоръчват се сексуални ограничения между мъжа и жената.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *