Поверия за Гергьовден

Поверия за ГергьовденСрещу Гергьовден се пали свещ на вратите на всички сгради, пред тях се поставя стрък коприва и клонка от глог. Китката от коприва над челото предпазва жените от главоболие.

С цветя и букова шума се украсяват вратите и прозорците на дома. Сутринта на празника, който стане най-рано, умива лицето си с стрък коприва и бърза да удари, спящите още, в къщата, по ходилата – да са пъргави през лятото и за да не ги достигнат злини.

С младо клонче се удрят децата под завивките, докато още спят, както и най-възрастната жена в дома – за да са здрави.

Под възглавницата се поставя цъфнал глог – да са ранобудни хората.

Пие се сутрин вода на гладно, „за да се пречисти кръвта“. Особено на хубаво е, ако се отпие от нов съд.

Рано сутринта жените и децата берат по ливадите цветя, гороцвет, иглика, гергьовче… – от тях се вият венци за агнето, за овцата, която ще издоят първа, за ведрото, за шапката на пастира, за дома, за трапезата.

Ако преди изгрев слънце девойките се срешат под топола, косите им ще пораснат дълги като топола. Ако девойка се измери три пъти пред топола, ще израсне висока и стройна.

Бяло котле с вода, оставено на месечина, с нож отгоре, завързан с червен конец, пази къщата от зло.

Всички се търкалят в росата за здраве. С гергьовска роса се мият лицата против лунички. С роса се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.

Болните ходят да се къпят в „лява вода“ – там, където водата завива наляво – и се надяват на изцеление. Със същата цел се провират три пъти под клоните вековно дърво. Къпането в река на празника предпазва от треска.

Против болки в кръста се връзват върба или дрян, и три стръка от ръж или ечемик.

Празничният хляб се нарича „овчарник“, „кошара“, „боговица“, „гергьовски кравай“, „харман“, „кувасник“. Замесва се от девойка или млада невеста с прясно налята цветна (защото в нея са сложили свежи цветя) вода. Замесването е ритуал със специални песни. С водата от котлето се ръсят децата и невести, харманът, кошарата и оборите. Водата за замесване се топли върху жива жар. Огънят не трябва да има пламъци и пушек. Във нея се поставят още трън – да пази от зло, клонки от бук – да бухва млякото и да е в изобилие. Хлябът се украсява с агънца, овчарска гега и кошара.

За овчарите, козарите, говедарите се приготвят специални кравайчета. Моми и невести им ги носят на кошарите, обикалят с тях три пъти около постройките, за предпазване от магии и болести.

Вечерта срещу празника агнетата се отлъчват от майките си.

Обредно се издоява първото мляко. Главната цел на ритуала е да предизвика добро и обилно мляко и да предпази от магии на бродници и мамници. Котлето се украсява с цветя и билки против зли очи, с див чесън, коприва, здравец, гергьовче, вързани с червен конец. Млякото се издоява през малко кравайче или сребърна гривна. Във котлето за магическо засилване на млякото може да се пуснат пръстен, гергьовско кокалче, совалка, яйце.

Първото мляко задължително се раздава на съседи и роднини, малка част от него се излива в река – „да тече по вода“ всичко през годината. Яйцето от котлето се заравя пред кошарата – да не омагьосват магьосници стадото и да не отнемат млякото.

Под мястото на доене се заравя червено, великденско яйце.

Във кърмата на животното също се слагат предпазни билки и съвсем млад чесън. За да е повече млякото, добре е да се сложат дива тиква или млечка.

За предпазване от магия се обикалят ритуално нивите и градините, късат се житни класове и клонки от дръвчетата.

Агнето и хляба се освещават в църква. След службата се реди обща трапеза.

Едната плешка от агнето се дава на свещеника или се раздава за здраве и успех.

Младите връзват люлка на дърветата. Добре е, ако върже на орехов клон. Която мома залюлее момъкът, нея харесва. Ако момък и мома не се люлеят на Гергьовден, през лятото ще имат неблагополучия и лош късмет.

Организират се различни състезания, борби, конни надбягвания.

На общата трапеза се извършва ритуално „събличане“ на младите невести. Кръстникът „или деверът“ сваля връхната невестина премяна, булчинските й накити и я забражда с обикновена или копринена цветна кърпа. Сваля й венчалните й обувки и ги заменя с обикновени.

Младите девойки застават прави зад родителите си, а те хвърлят по тях прясно сирене – за да са сладки едни на друг като него, невястата да е плодовита, овцете да дават мляко.

Добре е на Гергьовден всеки да се премери. Родителите мерят децата си за здраве. Възрастните се мерят, за да видят кой колко е отслабнал през лятото от тежкия труд. Кантарът трябва да се закачи на свежо дърво, а не на сухо, за да не съхнат и тези, които се мерят. Килограмите трябва да се докарват до цели числа, а не до половинки, четвъртинки и пр.

Меренето става на гладно.

Играе се „ляво“ или „куцо“ хоро, водено невяста кърмачка, именячка. Ако вали дъжд и момите си измият косите с дъждовна вода ще порастат дълги и гъсти.

Заплашват се яловите дръвчета с брадва, за да родят и да дадат плод.

На Гергьовден с особено внимание се оглеждат иманярите. Там където има заровено имане, то играе със син пламък.

Сключват се договори между майсторите и чираците, стопаните и наемните работници.

Ако успеят да откраднат агнешки кожи, дарени на попа и ги заровят в нивите, през лятото селището ще е запазено от градушка.

Против градушка се пали на висока могила слама, останала от бъдни вечер. Докъдето се вижда огънят от пламъците до там няма да бие град.

 

Още за Гергьовден

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *