СИМВОЛИКА НА БОСИЛЕКА И КОПРИВАТА

символика на коприва

ЗА СИМВОЛИКА НА БОСИЛЕКА И КОПРИВАТА

В ЕДНА БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПЕСЕН И ЗА ЕДНА СРЪБСКА ЛЕГЕНДА

Винаги съм се вълнувала от символиката, която билките носят. Скоро ми попадна „ключе”, към една българска народна песен. Дойде ми като дар от небето, възможността да узная за символиката на две билки в една наша народна песен.
Иска ми се да споделя това знание и в тази връзка ще ви запозная с една българска народна песен от Горен Китен, Кюстендилско и една легенда, която ми попадна скоро.
Вярвам, че в общото между песента и легендата, ще се уверите сами. Приятно четене!

1. Българска народна песен- „ДЕВОЙЧЕ БЕЛО, ЦЪРВЕНО”
Девойче бело, цървено!
Не оди ситно пред мене,
не задавай ми ядове –
че малко ли са моите,
къде да дена твоите?
– Байчо ле, байчо Иване,
и туй ли да те науча?
Сбери ги твойте и мойте,
Тури ги в шити джепове,
преори бащин угари,
посей ги мойте и твойте.
Ако поникне босилек,
ни двама че се вземеме;
ако поникне коприва,
ни двама че се разделим.
2. Сръбска легенда- разказана от „ Gloxy Floxy”
Авторката, на текста по- долу не е чела оригиналния текст, но е чела преразказ на сюжета на легендата, преразказан в проза в разни славяноведски, етноботанически и етнолингвистични книги. ( Това само информативно.)
Живял някога момък на име Павел. Той имал по-малка сестра. Двамата отрано останали самички и им се наложило да се грижат един за друг. Затова много се обичали. Павел не давал косъм да падне от главата на сестра му.
Дошъл ден, в който решил да се задоми и довел вкъщи млада невеста. Жена му, като видяла колко обича сестра си и как се грижи за нея, намразила момичето до дъното на душата си. Започнала да злостори и да набеждава за всичко сестрата на Павел, та дано мъжът и я намрази, но той за всичко казвал, че е дребна работа и все така мило и любвеобилно се държал със сестра си. Жената се разкъсвала от яд и един ден убила врания кон на мъжа си, който бил неговата гордост. Отново набедила сестра му, като се надявала това вече да го разтърси. Но той само махнал с ръка и казал:
– Стока е това, да не е човек, я!
Тогава жената обезумяла от ярост и убила собственото си, новородено дете, а окървавения нож скрила в дрехите на сестрата на мъжа си. Когато го намерили, се нахвърлила бясно върху мъжа си с обвинения:
– Досега всичко и прощаваше, видя ли докъде се стигна!
И настояла виновницата да бъде вързана за опашката на кон, който да пришпорят през полето, и така да намери смъртта си. Този път мъжът и нямало какво да стори и наказанието било изпълнено.
В полето, там, където капала кръвта на невинното момиче, поникнали смил и босилек, а където паднало тялото му, църква се вдигнала.
Злосторницата, обаче, след като свършила черното си дело, вместо да намери покой, легнала на легло. Девет години боледувала. Когато усетила, че идва края и, накарала мъжа си да я заведе на църква. След като се изповядала вътре, признала греха си и пред мъжа си и че тя заслужава наказанието, което поискала за невинната му сестра. Вързали и нея за опашката на коня. В полето, там, където капала кръвта и, поникнали тръни и коприва, а там, където паднало тялото и, се разляло езеро.
——————————————————-
Като прочетем едно след друго двете произведения ни проблясва, че копривата в нашата народна песен е символ на вина, а босилекът, точно обратно- на невинност.
Като се съберат общо ядовете на двамата влюбени и се посеят, поникне ли коприва- има вина и трябва да се разделят, с вина не се живее. Обратно, ако поникне босилек, има невинност и влюбените ще се вземат.

 

 

Източници:
http://prit4ite.blogspot.com/2013/02/zashto-jili-koprivata.html
http://liternet.bg/folklor/sbornici/bnpp/liubovni/417.htm

Автор: Димитричка Петрова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *