SMS поезия за специални случаи

весели празници*
Текстът е публикуван в сп. MAX, февруари 2008

Автор Иво Сиромахов

 

На 25-и декември сутринта включих джиесема си и видях, че имам 11 непрочетени съобщения. Осем от тях ми отправяха някакви стандартни коледни пожелания, но други три ме потапяха във вълнуващия свят на поезията. Първото беше от един мой съученик, когото не съм виждал откакто завършихме гимназията. То гласеше:

 

Da bude Koledata vi nezabravima, 
a godinata – nepovtorima. 
Da ste zdravi, veseli, zasmeni 
i ot Bog blagosloveni!

Бях изненадан. Този човек винаги е бил ексцентрик, но не съм предполагал, че чак ще пропише стихове. Е, това четиристишие не блести с особена оригиналност, но поне ритмиката и римите са спазени, а това не е малко постижение във времена, когато актуалната лирика сякаш е писана от враждебни скунксове с маниакална депресия.
Вторият поетичен есемес беше от мой далечен братовчед, с когото също не поддържам връзка, освен че чат-пат си честитим празниците. Есемесът беше следният:

Da bude Koledata vi nezabravima, 
a godinata – nepovtorima. 
Da ste zdravi, veseli, zasmeni 
i ot Bog blagosloveni!

В главата ми се зародиха мъчителни подозрения. Няма как съученикът ми да познава братовчеда, а дори случайно да се познават, едва ли членуват в един литературен кръжок. Възможно ли е те двамата да са стигнали до едно и също откритие независимо един от друг досущ като изобретателите на радиото Маркони и Попов?
Третият поетичен коледен есемес беше:

Da bude Koledata vi nezabravima, 
a godinata – nepovtorima. 
Da ste zdravi, veseli, zasmeni 
i ot Bog blagosloveni!

Това вече беше прекалено. Обичам поезията, но дори “Хаджи Димитър” не съм чел три пъти поред, а сега съм седнал да чета до припадък някаква малоумна римувана честитка. Още повече, че последният есемес идваше от един келеш, който навремето нещо се опитваше да сваля жена ми и само доброто ми сърце го спаси от трайна инвалидност. Жестоко се вбесих и отвърнах също в рими:

Poetе 4udesen, da te eba v guza tesen!

Той не ми отговори. Вероятно стихчето ми не е съответствало на високите му художествени критерии.
Аз обаче се замислих върху сложната поетична ситуация, в която бях попаднал. Беше невъзможно да разбера кой е авторът на тази блудкава честитка. Но тя очевидно се приемаше с възторг от народните маси, които бързаха да я споделят със своите близки чрез неприятната функция “сенд ту ол”.
А може би по празници просто има глад за такава поезия. Може би лиричните есемес-честитки са  перспективен, но неразвит жанр, който чака своите творци.
Реших, че това е ниша, в който си заслужава да се пробвам, затова предлагам на читателите на MAX един набор от есемес-стихчета за всякакви случаи.

За Коледа
По Коледа обикновено се прекалява с яденето и пиенето, затова най-подходящо за случая е посланието:

Vuv taia no6t na sviata ti6ina
Ne se napivai kat svinia

Ако получите такъв есемес, етикетът изисква и вие да отговорите в рими:

Ot obed sum pian, drugari.
Napravil sum sa na magari.

За Свети Валентин
Винаги съм се отвращавал от червените сърчица, амурчетата и празничното ебане, но пък съм забелязал,  че жените отбягват мъже, които се отвращават от червените сърчица, амурчетата и празничното ебане. Така че няма как – и на тоя 14-ти февруари ще трябва да стиснем зъби и да се направим на лицемерни романтици. 
Ако сте заможен човек, склонен да прави подаръци на партньорките си, напишете нещо такова:

Pusni me v tvoiata hralupa 
 i kvoto iska6 6e ti kupa.

Ако пък приятелката ви е вдетинена кифла, която обича да я наричате с животински галени имена, пробвайте следното:

Ti si moeto mi6lence, 
az sum tvoia kotarak 
6e go zeme6 li v ustenca
 ili 6e se mru6ti6 pak?

Закачливият весел тон винаги е за предпочитане, но е възможно да отправите и някакви сериозни препоръки и съвети към партньорката си, например:

Po slu4ai toia praznik sviat
Dobre e da mi pusne6 i otzad.

За рождени и имени дни
Тук е малко по-сложно, тъй като се изисква индивидуален подход в зависимост от особеностите на рожденика.
Ако е ваш близък приятел, поздравете го със сърдечното:

Ti dnes si se rodil priateliu mil 
I mozhe da zvu4i banalno,
Ala me kefi6 maximalno.
Dove4era vuv tvoia 4est 6e pia
Rakia i 6e mezia sus tur6ia. 
Za teb – priateliu Ilia!

При именниците проблемът е, че не за всяко име се намира подходяща рима. Както видяхте по-горе, ако човекът се казва “Илия”, е окей. Името му върви и с “ракия” и с “туршия”, и дори с “мистрия”. Проблемът обаче идва с имена като “Гошо” (римува се само с “лошо”), или пък – недай Боже – Александър (римува се само със “скафандър” и ще хванете артрит, докато го нацъкате на клавиатурата).
Много по-лесно е, ако честитите на някоя Мария:

Hiliadi celuvki, Mime!
Da se slavi tvoito ime 
4e ot vsi4ki hubavici,
ti si s nai-golemi cici. 
(Дори да не е, пак ще се зарадва).

За други емоционални моменти
Най-хубавите есемеси са родени от някаква силна емоция. А къде са най-силните емоции? Във футбола, разбира се. Аз например много се дразня на Аврам Грант. Ако случайно набарам отнякъде номера му, ще му напиша:

Avrame, prost si i debel si,
I miastoto ti ne e v 4elsi.
Razkarai se ottam gadinio
I da si vurneme Maurinio

Друг красив момент е моментът, когато излизате в отпуска. Този миг на възторжено злорадство си заслужава да бъде споделен с всички от адресбука ви.

Tova epi4ove – ot utre sum na plazha.
Ot piene i sex 6e se razmazha…
Zavizhdaite mi gadove prokleti!
Az 6te lezha, a vie raboteti!

За тъжни поводи
Случват се и неприятни неща – смърт на близък роднина или нещо подобно. Добре е да имате стихче и за такива случаи:

Taz sutrin se spomina dedo.
Toi nikoga ne be govedo,
A be6e istinski 4ovek!
Jivotut mu ne beshe lek,
No 4estno vade6e si hliaba
I se spogajda6e sus baba.

 

Източник: http://ivosiromahov.com 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *