ТОДОРОВДЕН

ТодоровденТОДОРОВДЕН

КОНСКИ ВЕЛИКДЕН

СЪБОТАТА СЛЕД СИРНИЦА

Тодоровден е празник отново на ръба на времето. Заедно с преминаването към пост и въздържание се прекрачва и границата между сезоните, природата се настройва за смяна, за обръщане към ново начало. Затова народът смята, че на този ден св. Тодор облича девет кожуха, яхва коня си и отива при Бога да го моли да изпрати  лято. Като го стига, забожда копието си в земята, връзва на него коня и влиза при Господа. А когато тръгне да се връща, изтегля оръжието и на мястото излиза пара от топлината. Свети Тодор носи лятото зад гърба си. Сякаш зад него остават трудните дни, въртоглави и луди.

С Тодоровден завършва един седмичен цикъл от понеделник до петък, когато е бил най-големият жизнен спад. Заедно със зимата е минало и първото изпитание. Вече може да се погледне към неделята, към лятото, към възкресението, да се празнува. Да се избере най-бързият кон, да започнат надбягванията, да се омесят хлябовете. Да се раздава за здраве и полдовитост. През цялата черна Тодорова седмица хората са се вглъбявали в себе си, търсейки готовността, всеки сам да преодолее и да осмисли забраните, да излезе подготвен за дните, които предстоят.

На Тодоровден човек вече може да се обърне към другите, да се включи към общото веселие. На празника сякаш се споделя кой как се е справил с изпитанията на тази трудна седмица, а смелостта и силата да ездачите прогонват и последните остатъци от демоничното зло, което е тегнело над селището цялата седмица.

Свети Тодор стои на границата на времето, преди и след хаоса, свързва пространствата – на необитаемото чуждо място и на родния дом – свързва световете, нашият и този на душите, на подземната вода и произлязлата от нея суша и плодородие.

На този ден се меси хляб. В църквата се освещава жито. Чат от него се разпръсва по нивите и градините за плодородие.

Чрез конните надбягвания (кушии) ще извършва своеобразна демонстрация на мъжките качества на ергените, за готовността им да встъпят в брак. Това е тяхното обществено посвещаване и признаване. Официално публично се признават и младите невести. С хляб и царевица омъжените през тази година булки влизат в църква и от тук насетне могат да месят тесто, да пекат и да раздават хляб, да забременяват и да раждат. Тоест да бъдат признати невести и домакини.

Свети Тодор покровителства раждаемостта и плодовитостта. Ритуалите по представяне на невестата са свързани именно с бъдещото й раждане. Самият ден се смята като оплождане на земята от светеца. Той забива копието си в нея и от там избликва топлина. Затова и по времето на този магически, оплодителен акт жените не трябва да работят нищо, за да могат да забременяват и да родят по-лесно. Правят се и магии за раждане на хубави и здрави деца. Оглежда се в огледало първо по-хубавият от съпрузите. После се оглеждат заедно, за да приличат децата им на тях. Децата ще бъдат здрави и румени, ако двамата съпрузи си разделят и изядат половинките на една червена ябълка.

Моми и невести задължително мият косите си на Тодоровден. Смята се, че това е магия, за да растат дълги и гъсти като конски опашки. Плитката на жената и конската опашка са от едни и същи мисловен порядък.

Миенето също е и начин за предпазване от главоболие, световъртеж, дори полудяване. Добре е да се подстрижат за пръв път косите на момичетата. Ритуала е свързан не само с разтежа на косата, но и със своеобразното преобразуване, което се извършва с младежите на този ден.

На места се оре за берекет.

ЗАБРАНИ

В никакъв случай на празника не се спи. Който го направи ще се разболее. Жените не бива да мият, перат и да тупат, да простират бяло пране. Конят победител в надбягванията не се продава, защото се вярва, че сам светецът е неговия покровител.

Не се яде праз лук, за да не се разболеят конете и хората.

Не се мият косите след залез слънце. Който го направи главата му ще трещи и гърми като копитата на конете.

През цялата първа седмица на великият пост не се прави помен.

ГАДАНИЯ

През цялата Тодорова неделя се гадае за женитба, деца и любов. През различните дни момите слагат под възглавницата си овесени или царевични зърна и на сутринта вярват, че който е дошъл в съня им за него ще се оженят. От осветеното жито майката взима три зърна и заедно с първият залък на момичето си от празничната трапеза ги слага скришом под възглавницата на детето. На сутринта подробно разпитва за сънищата му и ако в тях има млад момък очаква се той да се появи скоро и в истинският живот.

Със зърна може да се извърши и обричане. В късен час момата минава три пъти под мостчето на река, хвърля зърна и казва „с когото се взема с него да жънем“ и може би това ще се случи през същата година. Пак със същата цел подрязват стръкове чесън, наричат ти с имена на ергени, а на сутринта, който стрък покара той дава знак за истинският жених.

На други места се надхвърлят с чехли. На чията мома чехълът падне зад прага на къщата, тя ще се омъжи през годината.

ПРОГНОЗИ

Предсказанията на добро време и плодородие се свързват със звездите. Най-често това са звездите от съзвездието Плеада,  чиито народни имена са Квачката, Власи и др. Смята се, че ако Квачката се скрие в навечерието на Заговезни, тоест преди зимният Тодоровден, цялата година ще е плодородна и обратно. Ако остане да свети на небосвода годината ще е неплодородна. Сходни предсказания се правят и по време на други празници – Димитровден, Архангеловден и Никулден.

Според легендата самото съзвездие е сътворено от Господ, който благословил пиленцата и кокошката на една бедна вдовица с много деца. Някога дни преди потопа Господ отишъл в дома й. Видял, че семейството има само една кокошка с пиленцата й. Съжалил ги и решил да ги спаси. Единственото условие било когато забушува потопът да бягат и да не се обръщат назад. Когато настъпи денят и водите заприиждали вдовицата с децата, кокошката и пиленцата побягнали. Но любопитството у хората надделяло, обърнали се и в миг се вкаменили. Само птиците се спасили. Изгрели на небосклона като съзвездие, което нарекли Квачката. Когато Квачката се скрие, тя започва да мъти своите пиленца и това е състояние на хаос и безпорядък- тоест опасно време от което ще се излюпи космос. Когато изгрее отново излюпването вече е осъществено. Редът е възстановен. Звездите от това съзвездие светят до Гергьовден. И оттогава се скриват чак до Тодоровден.

Ако на Тодоровден времето е хубаво – такова ще бъде и на Благовец.

Обредност

На Тодоровден се пече обреден хляб.  Част от него се разчупва и се слага в зобта на животните, другата се раздава за здравето на животните. За здраве върху обредните хлябове често се изобразяват цветя. На трапезата се слагат пита с мая, леща и чорба от гъби. Храните по време на великите пости обикновено са фасулена чорба,  зелен фасул, червени чушки пълнени със зрял боб, постно кисело зеле с ориз, праз и лук, клин чорба (зелев сок), салата от коприва и праз лук, лютика и лютеница. 

1 Response

  1. March 23, 2013

    [...] ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ТУК [...]

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *


8 − 6 =

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>