ЦВЕТНИЦА

ВРЪБНИЦА, ЦВЕТНИЦА

Празнуват: Цветана, Цветан, Върбан и всички с имена на цветя и дървета.

Кой има имен ден на Цветница?

Аглика, Божура, Вероника, Виола, Виолета, Върба(н), Върбинка, Гергин(а), Гроздена, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Дилян(а), Детелина, Елица, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Иглена, Иглика, Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, Китка, Латин(ка), Лилия, Лиляна, Лила, Лили, Лоза, Люлина, Магнолия, Малин(а), Маргарит(а), Маргрет, Невен(а), Невян, Ненка, Орхидея, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Трендафил, Цено, Цвета, Цветелина, Цветан(ка), Цветелин(а), Цветомил(а), Цветомир(а), Цвятко, Явор, Ясен, Ясмина

ВХОДЪТ ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ

Седмица преди Възкресение и ден след Лазаровата събота се празнува тържественото посрещане на Исус в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. В града той влиза на магаре (животното, което символизира идването с мир и приятелство), а не на кон както обикновено се отправяли бойците на война. Идвал, за да служи на хората, а не да воюва с тях. Славата на влизащия в светия град била голяма. Носела се мълвата за чудесата, които извършил и за силата на новата вяра. Разказвала се вече и историята за чудото Лазарово възкресение, което мнозина видели с очите си предишния ден и от тук нататък, до края на дните си щели да го превръщат в една от най-невероятните и тръпнещи легенди на християнството. Пътят пред спасителят бил застлан с маслинови, палмови, лаврови клонки, върба, здравец и цветя.

МИТОЛОГИЯ

Макар свързан с конкретно религиозно събитие, празникът се възприема от народа ни повече като пролетен, цветен празник , в който светът и природата празнуват своето раждане. Ден на цветята, младостта и раждането за живот  отново на света около нас. В плана на народната представа за ред и порядък се среща митологичния образ на змея, който също като Лазар е на границата на нашия и отвъдния свят. Често представата за него се свързва с атмосферни явления, дъжд, град, гръмотевици. Пролетта и празникът са добро време чрез магия и песни да бъде умилостивена разрушителната стихия на времето. На Връбница от змея могат да се предпазят и момите и задържително трябва да го направят. Само мома, която участвала в обичаят „кумичене“,  може да бъде спокойна, че е поставила разделителната граница, че няма да бъде залюбена и погубена от змей. Както и само мома, участвала в посветителските ритуали на Лазарица и Връбница, вече е отвоювала своето ново социално място.

Ритуалиimages

С цветя и върбови клонки на този ден и до днес се ходи на църква за празнична служва и водосвет.

Причестяват се млади невести с малки деца, ако нямат свои – с роднински. Всеки взема от осветените в църквата цветя и ги носи през деня или ги оставя в дома пред иконата. С осветените цветя се бае против уруки и болести на децата и животните. С върбовите венчета и тайнствени заклинания през лятото се разпръскват и прогонват надалеч градоносните облаци. С върбова клонка рано сутрин се ходи на гроб. От слама или царевични стебла се пали огън. Изпълнява се обичаят “кумичене“ – последният от лазарските обичаи рано на сутринта лазарките отиват на реката. Носят китки от цветя, върба или малко хлебче. Това е хлябът „кукла“ (има форма на дете). Момите се нареждат на брега или на моста, пускат питката или парче от хляба по течението или ги слагат на бухалка и пускат бухалката. Следят коя китка или хляб ще излязат най-напред. На която принадлежи, тя е „кумицата“ – най главната. На нея ще оказват най-голяма почит, ще я носят на ръце и ще я ухажват. На места дори „говеят“, мълчат, пред нея чак до третия ден на Великден. Тогава тя кани своите лазарки на гости, гощава ги с баница и червено яйце. Символично им прощава за всичко и те отново проговарят. Преди да пуснат своите китки в реката, момите играят и пеят специални песни за предпазване от змей, от неговата зловредна и опасна любов. След кумиченето вече не се боят от змея, пеят за любов, брак, щастие. Припяват на девойка и момък, за които се знае, че се обичат. Връзват люлки, люлеят първо „кумицата“, а после всички наред. Завършват празненството на гости у „кумицата“. Поднася се постна храна. Опасва се кръстът с върбови клонки, за да не боли по време на лятната работа.

 

КОМЕНТАРИ

Коментара

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. вижте повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close