Всичко за Великден и страстната седмица

великденски яйцаСТРАСТНАТА СЕДМИЦА, ВЕЛИКДЕН, ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО

Празнуват: Величка, Велико

Страстната седмица се повтаря всяка година – с очакването, тъгата, смирението, радостта от избавлението. Големият парадокс на християнската религия се преосмисля отново. Да постигнеш безсмъртие чрез смърт. Да си в състояние да сътвориш слънцето и звездите (в една легенда именно малкият Христос ги изпраща на небето), да изцелиш неизлечимо болния, да възкресиш мъртвеца, но да не можеш да премахнеш греха без смърт. Да накажеш хулника чрез собственото си страдание. Да поемеш вината на другите, но да го направи с една неизмеримост, непосилна вина за разпънатото на кръст божество. Възкресение, награда и съд в едно и също време.

Ритуали

В сряда майката боядисва три яйца, които рано в четвъртък оставя върху червен плат в ситото да ги огрее първото слънце.

С едното маже бузите на децата – да са бели и червени – и го поставя пред иконата. Второто яйце се носи на житна нива или на лозе – да предпазва от болести, третото се оставя за великденската погача.

Ходи се в планината за здравец и децата раздават китки от него по къщите. Боядисват се яйца – обикновено на Велики четвъртък, може и в събота.

Някога в големите фамилии и задруги се боядисвали до 300, 400 и 500 яйца. Ядат се до Спасовден – 40 дни след Възкресение. Наричат се „писани“, „шарени“, „перашки“, „китанчета“ и др. Боядисват се рано сутринта, преди изгрев слънце, за да не се развалят. На някой места – и преди да бие църковната камбана (на не се чупят), да издържливи при чукане. Магическата сила на яйцето е по-голяма, ако е снесено в четвъртък преди изгрев слънце. Яйцата се измиват във вода с пепел и се варят в котела с спипца или зелев сок. Всяка боя се слага в отделно ново закупено гърне. Който боядисва, трябва да е хапнал нещо, макар и залък хляб, да не го „удари“, „разбие“ яйцето, да се разболее или да е нещастен. В някой краища в ситото с яйцата слагат жито, дори сърп – да раждат нивите.

Червено яйце се слага и чеиза на момата – за щастие и късмет в брака. В селища, в които се отглеждат буби, едно от боядисаните в четвъртък яйца се слага при бубите – да ги пази от зли очи. Яйце може да се остави и в гнездо до покрива на кошарата, а на Възкресение жълтъкът и белтъкът му се стриват и се слагат в храната на животните за здраве.

Всяка вечер от седмицата се ходи семейно на църква.

В четвъртък се оставят по едно яйце за всеки член от семейството.

В четвъртък се подновява и квасът. Бедните жени гледат да вземат квас от богата къща, за да забогатеят. Богатите домакини гледат да не им дадат, за да не се намали богатството им. Малките момичета месят за първи път хляб. Правят го с червени яйца, а броят им е колкото членовете на семейството. Носят го в църква „ да чуят дванайсете евангелия“.

Вярва се, че на Велики четвъртък небето се отваря „адът и раят също се отварят“ и душите на мъртвите идват на земята. За да се сгреят душите им, по гробовете се палят огньове. За да могат душите по лесно да прекрачат в нашия свят. Пускат се кратунки със запалена свещ в река или корито на чешма. На Велики четвъртък бродници могат да оберат плодородието на нивите. Магьосниците излюпват под мишниците си от яйце с два жълтъка демонични пилета, мамници, те прехвърчат над нивята и оборите, пиукат и отнасят житата, класовете и млякото.

На Велики петък е разпънат Христос, затова той се смята за най-тежкия ден в годината и се нарича Разпети петък. Във петък светът е застинал пред злото. Въпросите са повече от отговорите. Опората, която подпира земята, е съвсем изтъняла, проядена от греха, и всеки миг ще се срути в дън земя. Злото сякаш взима връх и заплашва да отнесе всички. Петък е ден за преосмисляне, за душевно пречистване, за стремеж към повече доброта и нравственост. Спазва се най-строг пост. Ходи се в църква, където символично се погребва Христос. Оставят се дарове на разпятието и цвете на плащеницата при оплакването на Христос. На тръгване всеки отнася в дома си цвете от църквата – за здраве и живот. Яйцата се рисуват в петък. Девойките и невестите влагат таланта си, но и душата си в това занимание, което е истинско изкуство.

На Велика събота се правят последни приготовления за празника. Почиства се къщата. Меси се великденската погача с червено яйце в средата и с по едно бяло сурово, за всеки член от семейството. Месят се и малки питки, с които се ходи на гости на тъщата. В събота се месят и козунаците. Коли се агнето, пълни се с ориз и дреболии и се пече. Черупките от яйцата в ритуалните хлябове се пазят и служат за лек през годината против уроки и пр. Жените перат поясите на мъжете си, вярвайки, че през лятото по жътва и друго полски работи няма да ги боли кръста.

Черупките от червените яйца се замазват с говежда тор върху стените и под вратата на къщата – предпазване от лошото и за плодородие и късмет.

Великден се празнува три дни. След черква всички се връщат със запалена свещ вкъщи, поздравяват се с „Христос Воскресе“, отговора е „Во истина възкресе“.

Свършва големият великденски пост. Отговява се с великденско яйце. С яйцата се чука за здраве. Особено радостно е то за децата, които от сутринта тръгват по къщите с червени яйца „да се борят“. Който победи, спечелва счупилото се яйце.

Червената боя се хвърля на чисто място, под роза или трендафил, или на място „дето не се тъпче“, за да се предпазва от зли духове.

Когато се извежда стоката на паша за пръв път в годината до нея се допира червено яйце.

На великденската трапеза във всеки дом трябва да е богата. На бедните също трябва да се осигури за този хубав ден храна и дрехи.

Младоженците ходят на гости при кумовете, родители и девери. Носят хляб, козунак, боядисани яйца. Момите, които са участвали в обичая „кумичене“ ходят на гости на „кумицата“ и носят яйца и козунаци и „кумичени“ краваи.

През тези три празнични дни се играят хора. На Ладино хоро моми и момци минават под кърпа, държат я две моми вътре и вън от хорото, а по-късно и под пръта, който държат двама момъка.

Момите и ергените се люлеят на люлки и припяват специални обредни песни. В народната представа люлеенето предпазва младите от змейове, самодиви и тежки болести. Майките извеждат малките си да ги види светът за пръв път на този ден.

ЗАБРАНИ

През цялата седмица не се работи селскостопанска работа, не се впряга добитък, не се язди и кон.

Не се работи и не се впряга добитък и във всички четвъртъци от Възкресение до Възнесение. Ако през тези дни се работи, ще има гръмотевици и град. Жените не предат, не тъкат, не шият, особено онези, които имат малки деца. Ако на Велики четвъртък се перат и простират дрехи ще вали град. На Разпети петък е забранена всякаква работа. Не се допуска и най-малкото нарушение на поста. Не се говори на високо, не се захващат сърпове. Разпети петък е първият от дванадесетте петъци, които пазят от град. Не се зачева дете преди Великден, за да не се роди с недъг. На всеки, който на празника и цялата седмица след това, влезе в дома, се дава шарено яйце. Който не го направи ще изпрати надалеч и късмета на къщата, и берекета на нивите и градините си.

ГАДАНИЯ

По яйцето оставено пред иконата, на следващата година се гадае. Ако яйцето е пълно и не мирише годината, която идва ще е добра. Ако е празно и мирише лошо – очаква го трудна година.

Прогнози

Ако на Разпети петък времето е ясно и хубаво по празниците ще вали дъжд. Ако времето е лошо, по празниците ще е хубаво. Ако на третия ден на Великден има мъгла, през годината ще има много пчели. Ако преди Великден духа вятър, казват, че Господ пуска душите на мъртвите.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *