Водопад Бовска Скакля

Водопад Бовска Скакля

Този разказ е много личен за пишещия тия редове, тъй като водопадът Скакля му бе “подарен” от скъп приятел преди няколко години. Имахме служебна работа в град Своге, свършихме много бързо и тъкмо когато мислех, че тръгваме обратно за София, колегата ми потегли в обратна посока – към Мездра. Каза само тайнствено: “Сега ще видиш нещо!”. Някъде към гара Бов свихме по път вляво, отбелязан с табела за с. Заселе – стръмен, но асфалтиран.

На едно удобно за спиране място паркирахме и слязохме. Пред нас се ширна изумителна гледка. В дъното на пропастта тече Искър, извива се, а покрай него се вият и железопътната линия, и пътят. Къщичките на Бов са като царевични зрънца. Отсреща – горди върхове от Стара планина. Нашата част е Понор планина. Виждаме високи отвесни скали, а върху тях, на равно плато, село Заселе. Тръгваме към него. В центъра му оставяме колата и се спускаме по пътека към скалите. Това е началото или краят на Вазовата еко пътека.

Срещаме един дядо, поздравяваме го, а той, като разбира, че търсим водопада, ни казва: “Ей, там – по-надолу! Ама сега няма вода, трябва пролетес да дойдете, да видите как водата скача!” Продължаваме надолу и стигаме до голяма поляна, край която тече тъничко поточе. Не можем да повярваме, че това е водата, която става на водопад. Но се оказва точно тя. Малкото поточе, което се спуска от подножието на връх Драгоданица, скача от 120 м височина и се превръща в буйна и разпенена река, която се влива в Искъра. Скакля би бил най-високият водопад в България, ако скокът му не се разделяше на основни и няколко по-малки стъпала. Минаваме по дървено мостче над потока и слизаме по пътеката до място, от което вече виждаме Скакля.

Толкова е стръмна скалата, чак ни се струва хлътнала навътре към основата си. Водата е малко, но си обещаваме да дойдем пак през пролетта. Трудни снимки. Няма как да обхванеш толкова дълъг път на водата. Затова следващият път тръгваме от село Бов покрай реката, от другия край или начало на Вазовата пътека. Изкачването не е трудно, има кътчета за отдих, а и виждате водопада от друг хоризонт. Още по-красив е. Шумът от падащата вода се чува отдалече.

Стигаме до голямото му стъпало и почти го докосваме!

Водопад Скакля е най-прекрасния подарък, който съм получавала в живота си. Връщам се там отново и отново… вече повече от 6 години.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *