Задушница

 

задушницаПоменен обред в чест на душите, основан на вярата в безсмъртието на душата. На него хората почитат своите близки, които са починали. Ходят на гроба и преливат с вода и вино. Палят се свещи, месят се погачи, приготвят се ястия. Раздава се жито за „Бог да прости душите“ и се вярва, че каквото на този свят се раздаде, такова на онзи свят ще се намери, че в Рая пред всеки е сложено това, което е дал с ръка, и това, което близките раздават за душата му.  Вярва се, че раздаването на земята облекчава страданията в ада. Паленето на свещи напомня Христос Спасителя, светлината на света. Напомня също така за живота на земята, който чезне и тлее също като горящата свещ.

Житото е бъдещото възкресение. Както житното зърно умира в земята, за да възкръстне за нов живот, така и душите се възраждат.

Виното е свързано с даващата живот лоза. Преливането в помените напомня за прехода от смърт към живот. Смята се, че на Задушница душите слизат на земята, затова се приготвя изобилие от любимите им храни и човек се настройва да общува с тях.

На гроб се ходи сутрин, след изгрев слънце, но преди пладне или следобед, преди залез. Задушниците се правят в събота, преди големи зърковни празници. В годината има няколко големи задушници – преди Месни заговезни, преди Петдесетница, преди Архангеловден и Коледа. На някой места се правят и преди други големи празници – Голяма Богородица, Петковден, Димитровден. Помените, каквито и да са те, се забраняват от Игнажден до Ивановден, през първата седмица на Великия пост и от Лазаровден до Томина неделя.

 

 

Източник на информация

книгата „Български светци и празници“

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *