Ежегоден празник на с. Галиче

226
Ежегоден празник на с. Галиче

Ежегоден празник на с. Галиче

Всяка година, по време на втория уикенд от месец юни, врачанското с. Галиче си има своя традиционен празник. В неговия център има православна църква, а също и джамия, разположена в ромския квартал. Могат да се видят още и паметник на героите, дали живота си за освобождението на България, трите яворчета на един от хълмовете край селото. През 1918 г. в близост е открито сребърно съкровище, което датира от 2-и – 1и век преди Христа. Част от него е била покацана във виенски музей през 1970 г. Името на селото се появява най-напред в началото на 15-и век в турски документи за този район. Още от времето на турското робство е останало като предание, че в Галиче турчин не може да изкара нощта или, ако все пак успее, на сутринта оттам е излизал само конят му. Разположението му в гориста местност е давало известно предимство за жителите му пред евентуални натрапници. Освен от преданията, за селото има сведения още и от открити с годините тракийски съкровища, че е било важен фактор и кръстопът през римско време. От една страна е бил пътят от с. Гиген (Улпия Ескус – римски град, създаден по времето на император Траян през 106 г.), а от друга – пътят от гр. Лом. И при двата пътя могат да се видят запазилите се и до днес могили, които най-вероятно са били използвани като ориентири. Все още е жива една притча за любовта, останала от 16-и и 17-и век на турското владичество. В гората, близо до с. Галиче, се разположила една турска войска. Нейният водач имал болки в очите и лечителка от местността го посъветвала, че за да се излекува, е нужно младо момиче от селото да му прави компреси с вода от една местност на запад до селото, наречена „манастира“. Изпълнили заръките на лечителката и едно младо момиче наистина било доведено. Нейният любим, обаче, Данфор, кроял планове да я освободи през нощта. Когато паднала тъмата, момъкът се промъкнал безшумно в шатрата на турския водач и отрязал главата му. На зазоряване, щом разбрали какво се е случило, турците напуснали местността. От този момент, до днешни дни, съществува дърво „Данфоров Горун“, наречено така от местните жители. А от местността „манастира“, чието име идва от това, че навремето действително там е имало манастир, сега е останала една чешма.