ИГНАЖДЕН – 20 декември

305

 

ИГНАЖДЕН

 Именници на този ден са: Игнат,
Игната, Огнян, Светослав, Светослава,
Пламен, Пламенка, Искра, Искрен, Светла

 Самия Исус вдигнал малкия Игнатий на ръце, обърнал се към учениците си, които спорели кой от тях е най-голям и им казал: „истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно. И тъй който се смири като това детенце, той е по-голям в царството небесно. И който приеме едно такова дете в  Мое име, Мене приема.“ (Евангелие от Матея 18: 3 – 5) така те запомнили думите на своя учител, но запомнили и детето Игнатии. От тук нататък ще го наричат Богоносец, иконите ще го изобразяват в ръцете на Бога, а празника му ще поставя началото на календара, когато новото, по детски чисто и свято, все още предстои и се очаква.

ПРАЗНИКЪТ

 За народа Нова година започва на 20 декември, Игнажден. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. Затова българинът се вглежда в символите и знаците, които му дава света наоколо.

 ЗАБРАНИ

 Не бива да се изнася нищо от къщата –  най-вече огън, жар или сол – за да не се изнесе берекетът. Не се иска и не се дава нищо назаем.

 Не се става от трапезата по време на ядене. Не се шие и плете. Не се вари боб, за да не бие градушка. Не се пере, за да не налети болест.

  Не е добре, ако дете се зачене на Игнажден, защото може да се роди с недъг.

 От Игнажден до Ивановден не се прави помен на починал.

 Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Това е свързано с вярата, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова теи дни се наричат още мъченици.

 От този ден нататък не се местят кошерите, иначе пчелите ще бягат.

 Мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през годината.

ВЯРВА СЕ, ЧЕ:

 Днес, човек не трябва да се прибира вкъщи с празни ръце.

 На този ден думите и действията са магични! На Игнажден каквото се нарече се случва!

 Първият човек, който влезе в дома, задължително трябва да носи нещо. Някога е пръскал жито по цялата къща, а днес се хвърлят стотинки и се нарича за плодородие, късмет, материално изобилие, любов и други.

 Първият гост се дарява.

 РИТУАЛИ В МИНАЛОТО

 На Игнажден се месят колачета за всеки член от семейството. Първата щипка от тестото се суши за цяр. Старите българи са вярвали , че помага при болки в стомаха и бодежи в сърдечната област. С втората се прави кръст над вратата.

 Жените пазят квас от 19 декември до Василовден. Квасът се суши на вятър, а после с него се лекуват всякакви болести. Хляб, зямусун с този квас, жените привличат мъжете си, а момите – младежите. Тестото се меси от две девойки: едната първа на баща и майка, другата – изтърсак.  В кваса се добавят различни лековити, магьоснически билки. Около нощвите се играе хоро.

 На Игнажден се коли прасето.

 На този ден се измиват саждите от комина и заедно с метлата се изхвърлят навън, за да няма бълхи през лятото или се изсипват във водата, за да се отнесе всичко лошо и „да върви по вода“ напред през годината.

 Който излезе от къщата на Игнажден, в никакъв случай не трябва да се връща с празни ръце.

 Жените раздават питки из махалата и по съседи за здравето на всички домашни животни.

 Хвърлят се кестени в двора, за да скачат агънцата като тях.

 Младите жени и момите довършват изработването на новите си дрехи за идващите празници.

На Игнажден коледарите си избират цар. Вече могат да се пеят коледарски песни и младите коледари усилено ги разучават.

Рано сутрин родителите мерят децата си или ги „повдигат“ за ушите, за да растат по-бързо. Пак със същата цел бабата или най-възрастната жена в дома сурвакат децата под завивката, още докато спят.

Извършват се различни имитативни магии, за да носят кокошките и да се излюпват пиленцата.

 Вретената, хурките и кълбетата на жените трябва да са пълни, иначе яйцата ще се измътят запъртъци. Добре е жените да режат плат, да кроят дреха. За да стоят кокошките в къщата и да не се губят заграждат ги в кръг с червен пояс или въже и ги захранват с варена царевица. Рано сутринта домакинята разиграва магически ритуал – сяда върху крина  със слама и като уж мъти пиленца, нарича: „кът, кът пиленца, къде и да отидете, у дома да си дойдете“. Вместо нея същото може да стори и т. нар. полазник – първият гост в дома, по който се познава късметът и плодородието през годината.

 Пости се.

 На празнична вечеря стопанинът разчупва обредна пита. У когото се падне по-голямото парче от питата у него ще е късметът. Готвят се сърми, за да бъдат кокошките качулати. Варят се заедно жито и царевица, за да има берекет. От житото опитват първо момичетата, за да се люпят повече кокошки, отколкото петли. Ако в къщата има мома за женене, остава по-дълго край огнището, за да дойдат годежари.

 Домакинята избира за всеки член от семейството  по два ореха, оставя ги в паница, изработена от пръст, за да стоят до Бъдни вечер, когато  по тях се гадае за здраве и късмет.

 ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ

 Важен празничен ритуал е чакането на полазник. Ако това е добър човек, с добри мисли, щедра ръка и късмет, очаква се да ги предаде на дома, в който влиза. Българинът от стари времена е вярвал в добрата и лошата среща, в добрите и лошите очи, в доброто и лошото време, в които всяка мисъл, наричане, благословия могат да се сбъднат.

 Затова и някога всяко къща си е имала полазник, човек за когото е било сигурно, че носи добро. А хора, които веднъж са набедени в зла прокоба, избягвали да влизат  на Игнажден в чужди къщи и си седели по домовете. Ако първият гост е мъж или момче, през годината ще има повече петлета, телета, мъжки животни. Ако е жена или девойка – животните ще са женски. Особено се радвали българите, когато млада, здрава, красива и бременна жена сама или с малките си деца прекрачи прага на дома. От късмета на полазаника зависи и дали ще има пилета през годината. Полазникът се чака с радост и се посреща като скъп гост. Той идва рано, рано са станали и всички в семейството. Поздравява с „Добро утро! На много весели години, Да ви е честита младата година“ в ръката си задължително носели нещо. Добре е това да са шумки, дърво, трески от дръвника. С пръчката бърка в огнището, разравя огъня така че да изскочат много искри и благославя: „колкото искрици – толкова пиленца, теленца,  яренца, теленица, жребица, дечица и най-вече мед и масло и бяла пшеница по сираци, по сиромаси и по цял народ“. Ръси с решето пшеницата из къщата и също благославя „да се роди, дека рало ходи, дека не ходи“ след като домакините го гощават богато, дават му дарове – риза и кърпа. На стола, на който седи полазника слагат глава чесън против магии.

 На Игнажден момите гадаят за късмета си. Ако искат да види кой ще е избраникът й, излиза на дръвника, посипва със семена от ечемик и казва „ който ми е на късмет да дойде нощес на го жънем заедно“. Като тръгне за вкъщи трябва да вземе в една ръка трески и клечки, а в другата зрънца от ечемик. Ако пръчките са тек тоест нечетен брой – сватба няма да има. Семената поставя под възглавницата, повтаря си шепнешком три пъти, като при всяка истинска магия заклинанието, и който момък сънува той ще е бъдещият й съпруг.

 Вечерта срещу празника се поставя върху секира жив горящ въглен и на сутринта се гледа пепелта от него. Ако е станал целият на пепел – годината ще е плодородна.

 ПРОГНОЗИ

 Ако на Игнажден времето е ясно – през април ще има суша. Ако вали дъжд, през април ще има дъжд и плодородие. Добре е ако на Игнажден, също и по Коледа вали сняг. Ако на Игнажден времето е облачно – реколтата ще е добра и в кошарите ще има изобилие. Времето през последните двадесет дни на месеца от 20 до 31 декември – показва времето през дванадесетте месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.

 Трапеза

 На Игнажден всички ястия трябва да са постни. Слагат се пита с мая, ошав, варена царевица, жито, просо, картофи с праз, булгур, боб със зеле, лук, чесън, туршия, кравайчета, орехи, мед. Месят се колачета за здраве и берекет. Украса е плетеница  или кръг с лък.  Кръгът е символ на небето от което идва дъждът, росата, сняг носещи плодородие.  Плетеницата е знак на мъж и жена живеещи в сговор и любов.

ПЪРВИ ГОСТ В ДОМА – ПОЛАЗНИК

 Символ на добрата или лошата среща, от която произтича всичко, което се случва през годината – доброто или лошото. Вярвало се е, че качествата на госта – физически и духовни – се пренасят върху съдбата на хората от дома.

 Добрата или лошата среща идват и вървят с вятъра, с въздуха и със слънцето, с хората и животните. Те се крият в очите на човека, защото знайно е, че има хора хора с добри очи и хора с лоши очи. Старите българи знаели да разпознават какво носят срещите им с хора и животни и да се съобразяват с това.  Вярвали са, че е лошо да те срещне белязан човек – човек с дефект по рождение. Лошо е да те срещне жена магьосница, човек койно баща не се знае или човек нарушил закона, било то земен, правствен и всякакъв, мървороденто дете излязло мъртво от утробана на майката, но благодарение на бабата акушерка съживено, както и повтарян човек (отбит веднъж и после отново закърмен поради някакви причини). За тези и други нелюбими персонажи народът ни е отредил едно крайно, незавидно място в света на живите. На тях и очите им са лоши, урочасват от един поглед и затова е особено опасно за малките деца и невести. Лоша е срещата и с поп. Ако на Игнажден такъв човек върви насреща старите хора съветват задължително да се изчака поне едни час независимо, че е необходимо ад продължим на секундата. Лошо е когато някъде по пътя изневиделица пред краката пресича заек. Добре е срещата с циганин. Добре е да се срещне човек с пълни ръце и с пълна душа. Добре е и ако лисица мине пътя ти.