КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ НА ГРОБИЩАТА

0
1
КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ НА ГРОБИЩАТА

Гробище – това е свещено място, където се покоят телата на починалите до бъдещето възкресение. Даже според законите на езическите държави гробищата се считат свещени и неприкосновени.

От най-дълбока до християнска древност идва обичаят да се отбелязва мястото на погребение с направата на хълм над гроба. Възпримайки този обичай, християнската Църква украсява гробният хълм с победния знак на нашето спасение – светия животворящ Кръст, начертан на надгробната плоча или поставен над гроба.

Ние наричаме нашите покойници заспали, а не умрели, защото те не са изчезнали в небитието, а заспали, и в определено време те ще станат от гроба защото гроба е мястото на бъдещото възкресение, и затова трябва да го поддържаме в чистота и ред. Кръста на гроба на православния християнин е мълчалив проповедник на блаженното безсмъртие и възкресение. Поставен на земята и издигайки се към небето, той показва вярата на християните в това, че тялото на починалия е тук, в земята, а душата е на небето, защото под кръста е скрито семето, което ще поникне за вечен живот в Царството Божие. Кръстът на гроба се поставя над главата на покойника, та Разпятието да е над главата му. Трябва да се следи, кръстът на гроба да не падне, да бъде чист и украсен.

Идвайки на гробищата, трябва да запалим свещичка, да извършим панихида или заупокойна молитва. За тяхното извършване трябва да се повика свещеник (най-добре е от енорийския храм). Има и молитви, които могат да се четат от всеки православен християнин, ако по-често посещава гроба и не е по повод определена дата или годишнина. По желание може да се прочете и акатиста за упокой на починалите от молитвеника. Преди молитвата трябва да почистим гроба, а след молитвата просто да помълчим и да си спомним за покойника. Обичаят да се оставя на гроба вино, хляб, жито или храна (още по-малко да се пали цигара) за починалия се явява езическа отживелица и не трябва да се допуска в православните семейства – по-добре да дадем храна на някой присъстващ, минаващ или просто на беден или гладен.

Как да поменаваме починалите правилно?

„Да се стремим, доколкото ни е възможно, да помагаме на починалите – вместо сълзи, вместо ридания, вместо пищни гробници – да им дадем нашите молитви, милостните и приношенията, та по този начин и те и ние да получим обещаните ни блага“ – пише свети Йоан Златоуст. Молитва за починал – това е най-голямото и главното, което можем да направим за тези, които са отишли в отвъдния свят. Всички знаем, че покойника не се нуждае нито от гроб, нито от паметник – това е данък, който плащаме на традицията, макар и благочестива, но вечно живата душа на починалия изпитва голяма потребност от нашата постоянна молитва, защото тя самата не може да върши добри дела с която би могла да умилостиви Бога – ето защо домашната молитва за близките, молитвата на гробищата при гроба на починалия е дълг на всеки православен християнин. Особена помощ за починалите е молитвата в църква. Преди да се посети гробището, някой от роднините трябва да дойде в храма в началото на службата или предишния ден, да запише заупокойна света Литургия с имената на починалите за споменаване в олтара (най-доброто от всичко, защото при започването на проскомидията за починалите се вадят частици от просфората, а след това в знак за омиване от греховете се поставят в чашата със светите Дарове). След литургията е нормално да се отслужи панихида.

От погребението до 40-тия ден – независимо дали са големи църковни празници, или пости, в дните трети или девети от смъртта на християнина се отслужва трисагий. На четиридесетия ден се отслужва панихида, независимо в какъв период и ден се случи. За първи ден се брои деня на смъртта.

Препоръчително е първите три дни близките на покойника да ходят на гроба му (на някои места където гробищата са по-близко, се ходи и до 40 ден. В миналото е имало обичай всекидневно до една година да се посещава гробът на покойника), където се четат заупокойни молитви. Ако няма възможност за ежедневно посещение на гроба, заупокойните молитви се четат задължително в храма или дома. При тези молитви близките на покойника палят факлията (голямата свещ от опелото), която трябва да догори до 40 –тия ден.

Четиридесетия ден е особен ден за покойника – в този ден Бог отсъжда къде ще пребивава неговата душа до второто Христово пришествие, когато Господ ще дойде отново да съди живи и мъртви. Затова на този ден Църквата е разпоредила задължително да се отслужба панихида. Опечалените роднини носят свещи, цветя, коливо (жито), хляб, вино и друга храна за раздаване – храната /подавката/ трябва да е съобразена с това дали според църковния календар е постен период или сряда и петък. Ако факлията (голямата свещ от погребението) не е догоряла до този момент, на този ден се оставя на гроба да догори. Четиридесетия ден е известен и като „равнение“, защото на този ден се извършва изравняване на гроба.

Надгробен паметник обикновено се поставя след една година.

Ако по някаква причина на погребението не е извършено опело (което не трябва да се допуска) до четиридесетия ден или на самия ден се извършва опело, а след това се правят панихиди. Това опело се извършва или върху саван, който се поставя в гроба или в ковчега на друг покойник, а може и църква върху земя от гроба, която след опелото се прелива и кръстообразно се разпръсква върху гроба.

След панихидата за 40 ден, помен се прави на 3-тия, 6 – тия месеци, на година и всяка следваща година на този ден.Освен тези дни, панихиди се правят и на рождените и именните дни и на определените от Църквата специални дни за покойниците – Задушници:

В съботния ден срещу Неделя месопустна (пред Великия пост) – Месни заговезни.

В съботния ден срещу Петдесетница;

В съботния ден срещу Архангеловден – Архангелова задушница.

В определен период Църквата е определила също помени-панихиди да не се правят: в тези дни ние почитаме първо Господаря на живота и смъртта:

През първата седмица на Великия пост

От Лазарова събота до Томина неделя (Неделя след Пасха)

Останал е обичай, заимстван от руската православна църква за починалите в периода от Лазарова събота до Томина неделя (когато не се ходи на гробища) молитвата за тези починали да се извършва на третия ден на Томина неделя (вторник – т.н. Радуница – когато на гроба се носят козунак, яйца и вино и се извършвала пасхална панихида взета от чина на опелото за починалите в Светлата седмица и завършваща с пасхалния поздрав към починалите „Христос возкресе“ като израз на нашата вяра, че както Христос е възкръснал то и починалите в Неговото име Бог ще приведе с Него). И тук изискването е да не се оставя подавката на гроба на бездомните животни, а да се раздаде като милостиня.

От навечерието на Рождество Христово (Игнажден) до Ивановден.

 

Източник:

http://svnikolai-rasnik.com

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here