Какво да правим на Задушница? Как да поменаваме починалите правилно?

54

Обичаят да се оставя на гроба вино, хляб, жито или храна (още по-малко да се пали цигара) за починалия се явява езическа отживелица и не трябва да се допуска в православните семейства – по-добре да дадем храна на някой присъстващ, минаващ или просто на беден или гладен.

Как да поменаваме починалите правилно?

Да се стремим, доколкото ни е възможно, да помагаме на починалите – вместо сълзи, вместо ридания, вместо пищни гробници – да им дадем нашите молитви, милостните и приношенията, та по този начин и те и ние да получим общенати ни блага“ – пише свети Йоан Златоуст. Молитва за починал – това е най-голямото и главното, което можем да направим за тези, които са отишли в отвъдния свят.

Всички знаем, че покойника не се нуждае нито от гроб, нито от паметник – това е данък, който плащаме на традицията, макар и благочестива, но вечно живата душа на починалияиспитва голяма потребност от нашата постоянна молитва, защото тя самата не може да върши добри дела с която би могла да умилостиви Бога – ето защо домашната молитва за близките, молитвата на гробищата при гроба на починалия е дълг на всеки православен християнин. Особена помощ за починалите е молитвата в църква.

Преди да се посети гробището, някой от роднините трябва да дойде в храма в началото на службата или предишния ден, да запише заупокойна света Литургия с имената на починалите за споменаване в олтара (най-доброто от всичко, защото при започването на проскомидията за починалите се вадят частици от просфората, а след това в знак за омиване от греховете се поставят в чашата със светите Дарове).

Четен брой ли трябва да е подавката за починал – Това е числово суеверие.

В Петък раздава ли се за Бог да прости- Да, раздаването, милостинята, се прави винаги, без почивен ден.

Ако починалият няма година прави ли се задушница, когато почине близък отива ли се на първа задушница, първа задушница след погребение – Да.

Раздаване на яйца за починали – Да, но има дни, които са постни и не се раздават яйца.

Връща ли се вино като носиш на гробища в събота? – Да.

Кога се боядисват яйца за починали? – Това никъде не се споменава.

Може ли служба за 40 дена на починал в Църква – Това се уточнете с православния свещеник.

Черешова задушница -защото на панихидата в този ден освен традиционните: погача, вино и жито, за “Бог да прости!” се раздават и череши.

В дните за помен на починалите православните християни записват в храма имената на своите починали родственици, които приживе били кръстени, т. е. били членове на Църквата. Има още добър обичай в дните за помен да се донася в храма храна за нямащите. Тя се освещава по време на богослужението и после се раздава на всички, които пожелаят.

за панихидата е нужно:

  • питка
  • варено жито
  • червено вино

*През постните дни поменът се извършва с постна храна.

Православната Църква не възнася молитви за хора, съзнателно отхвърлящи Бога и Църквата, отпаднали от Православието в разколи, ереси и секти, отлъчени от Църквата, занимаващи се с окултизъм, с магии, с екстрасенсорика и т.н., а така също за самоубийците, съзнателно лишили се от живот или погинали от пиянство и наркотици.

За некръстени и инославни може да се молим у дома или над техните гробове.

Нашите обични покойници споменаваме ежедневно в молитвеното си правило – със свои думи и с думите на светиите:
Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби (имената…..). Прости им всички умишлено или неумишлено сторени грехове и им дарувай Царството Небесно!

Преди определения час занасяме в храма това, което според възможностите си сме приготвили за раздаване и записваме имената на нашите покойници за молитвено поменаване (за предпочитане както по време на Литургията за упокой, така и на общата панихида).

След богослужението молитвени възпоменания за тях правим и на техните гробове, като ги почистим, прикадим и украсим с цветя, красиви като добродетелите на починалия, като свещеникът прелее гроба с вода и червено вино за спомен на Христовата жертва за нас, като запалим църковната свещ и като раздадем малък дар на колкото се може повече познати и непознати, за да могат и те молитвено да поменат с ‘‘Бог да прости!’‘ нашите сродници. Починалите в Христа не изпитват ревност помежду си. Затова посещаваме гробовете и на други починали християни и се молим и за тях. Те всички имат нужда от свидетелството и застъпничеството ни!

Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Задушница. На гроба на починалите или посещавайки други християни, на Задушница правим така наречените помени или раздавки – всеки с това, което според възможностите си е приготвил.

Прието е да подаваме варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони. Защо именно жито и вино, какво символизират те? Житното зърно ‘‘няма да оживее, ако [първо] не умре’‘ (1 Кор. 15:36), затова вареното църковно жито ни припомня нашето бъдещо възкресение, а виното символизира животодателната Лоза Иисус Христос и Неговата пречиста Кръв в тайнството на светото Причастие (Иоан 15:4).

Освен близките ни, дошли да почетат и да се помолят за близките ни, подаваме и на хората около съседните гробове, та и те да измолят прошка от Бога за тях, както и ние за техните обични. За жалост в незнанието и суеверието си дори благочестиви християни придават друг смисъл на раздавките, вярвайки че житото и виното, които се принасят и преливат в памет на покойника, са за самия него. Но имат ли нашите покойници нужда от храна и питие, когато техните души са нематериални и храната им е също невеществена?!

‘‘За да се нахрани’‘ в отвъдния свят някои оставят и храна на гробовете на любимите си покойници, без да мислят, че тя ще послужи само на птиците и безпризорните животни, които ще омърсят и осквернят християнските гробове.

Ако човек не може да отиде на черква и на гробища  – Това, което може да направи е да отиде в храма и да запише предварително имената на своите близки покойници за споменаване по време на общата панихида. Записват се само имена на православни християни. Не може да се записват имена на некръстени и друговерци. В къщи може единствено да се помоли за душите на починалите свои близки и да подаде храна за „Бог да прости” на близки, съседи, бедни хора.

Има свещи с различни размери и различни цени– Свещта е своего рода жертва пред Бога, чрез която внасяме своята лепта за издръжката на Църквата и подпомагаме нейното служение. Свещите са с различни размери и цени, както е различно и благосъстоянието на хората – едни са по-заможни и могат да си позволяват да купят по-големи и повече свещи, други са по-бедни. Важно е с каква нагласа принасяме жертва, т. е. палим свещи в храма.

Хората следва да купуват свещи от храмовете, а не от улични търговци, защото както е отбелязано и на последната страница на църковното календарче свещ, която не е купена от Божия храм, „не е жертва пред Бога и не носи никаква полза на приносителя й.

Молитвите на живите са най-добрата помощ за преминалите в отвъдния свят.

Нашата традиция повелява в тези дни да се раздава милостиня на бедни, да се нахранят гладни, да се извършва добро и да се правят пожертвувания за Църквата за прошка на греховете и упокоение душите на починалите. Това са и дните, в които православните християни отиват на гробовете, почистват ги, подреждат ги, украсяват ги с цветя.

Не се прави помен на починали:
1. През първата седмица на Великия пост
2. От Лазаровден (Събота срещу  6 Неделя на Великия пост ­- Връбница ­- Цветница) доТомина неделя (2 Неделя след Пасха – на св. ап. Тома (Томина) – в Страстната седмица и в Светлата седмица.

3. От Игнажден (20 декемвриСв. свщмчк Игнатий Богоносец (Игнажден)) до Ивановден (7 яну­а­ри – св. Ио­ан Пред­те­ча (Ива­нов­ден))

ЗАДУШНИЦИ:
1. Събота срещу Неделя Месопустна
2. Събота срещу Петдесетница
3. Събота преди Архангеловден

Християнската етика

На християнски погребения могат да се наблюдават грозни гледки, които са в несъответствие с Христовия дух и с християнското поведение, въпреки че не са суеверие и езичество в чист вид.

Обичаят да се канят оплаквачки например е несъвместим с благата християнска надежда и вяра във възкресението.

Друг пример за пошлост и за нехристиянско поведение е безсмислената и често пъти кощунствена пищност. Присъствието на духова музика например е една „украса“, неподобаваща на християнското смирение и свещена простота.

Доста може да се напише и за събранията на опечалените. Мнозина са присъствали на трапези по домовете след погребение, които са се превръщали в необуздани пиршества. И в други случаи – по панихиди и задушници – се прекалява с раздаването на храни сред близките, особено през време на пости.