СВЕТА ЕКАТЕРИНА – 24 НОЕМВРИ
Празнуват: Екатерина, Катерина, Катя, Тинка
Света Екатерина е от знатен, царски род. Изучила философията, литературата, медицината – най-модерните модерните науки за времето. Тя заявила, че ще се омъже само за този, който е по-умен от нея, по-богат от нея, по-красив от нея и по-мъдър от нея. Имало много желаещи, но тя така и не открила подходящия. Тогава, подтикната от майка си, тя опознала християнството. Една нощ в съня й се явила Мария Богородица със своя син, проговорила й искрено и от душа и Екатерина се отдала на вярата.
Веднъж на едно голямо езическо жертвопринушение рекла пред всички на царя: „Царю, не те ли е срам да се молиш пред гнусните идоли! Защо не познаеш истинския Бог, който е слязъл на земята в човешка форма заради нашето спасение!“
Вместо да я накаже жестоко, царят се възхитил на красотата и дързостта. Предложил й да се оженят, но в замяна трябвало да се откаже от християнската вяра. Тя отказала с презрение. По никакъв начин, царят не успял да я убеди и затова присъдата била изпълнена.
Тя била само на 18 години. През 305 година (или 310 година), когато присъдата била изпълнена. Преданието разказва, че след смъртат й долетели ангели и отнесли тялото й на Синайската планина.
Народът празнувал денят на света Екатерина, за да умилостиви и да отпрати болестта шарка.
Жените месят бяла погача, намазват я с мед или рачел и като дават на всички вкъщи да хапват от нея, излизат на пътя и раздават наред.
Вярвали са, че така умилостивяват св. Екатерина и тя ще е благодарна и доволна и ще ги предпази от болестта шарка.
Като не можел да победи злините, котио го върхлитат, българинът се научил да ги умилостивява с почит, празници, лакомства и добро отношение. Вярвал, че шарката обича повече от всичко мед, казвал й „сладка и медена“, раздавал от сърце от медната погача и за нея самата оставял на прага. Ритуалите, свързани с болестта, съвпадат с пиковото време на епидемията – ноември (св. Екатерина).
На Запад я смятат покровителка на учащата се младеж, особено по философия.
Светицата покровителства занаятчиите, архивистите, умиращите хора, юристите, точиларите на ножове, адвокатите, библиотекарите, механиците, мелничарите, философите, проповедниците, писарите, секретарите, учениците, учителите, теолозите. А наред с тях – старите моми и неомъжените момичета.
