Трифоновден – 1 февруари

0
167
трифоновден

 

Трифон ЗарезанСвети мъченик Трифон е роден през 227 г. в Камсада, Фригия – древна страна в Мала Азия. Като дете отглеждал гъски, но още от малък се прочул с лечителските си способности. Лекувал различни болести, гонел лошите духове от хората.

Трифон Зарезан е патрон не само на лозарите, но и на градинарите, за да не ядат насекомите зелето и другите растения. Почитат го още и кръчмарите.

РИТУАЛИ

Меси се обреден хляб украсен с направени от тесто натежали от плод гроздове, на места го украсяват с цвят на лоза.

Стопанинът на дома тръгва към лозето с мъжете и носи чисто нова торба, в която са сложени хляб, варена кокошка, пълнена с ориз или булгур, бъклица с вино, светена вода, пепел от трапезата на Бъдни вечер.

Подрязват се лозята- Лозарят се обръща на изток, прекръства се тържествено и отрязва няколко пръчки от едни или три корена, които избира от средата или ъглите на лозето. Със светената вода и пепелта ръси за плодородие. На отрязаното място полива с вино и благославя: „Колкото капки, толкоз коли грозде“. С отрязаните клонки мъжете украсяват калпаците си, бъклиците с вино, иконите вкъщи.

Слага се обща мъжка трапеза в лозята. Всеки оставя, каквото е донесъл.  Мъжете избират Трифон – цар на лозята. Най-възрастният поставя в средата три отрязани пръчки и китка босилек, вързани с червен конец. Пита кой иска да е цар и всеки може да посегне и да вземе китката, но царят трябва да е човек с късмет, да е имотен, за да може да почерпи, добре е да е работен и уважаван от хората стопанин, а през изминалата година лозето му да е родило най-много.  Цар се става по желание, но човек трябва да си знае възможностите.  На трапезата на царят слагат не просто печена кокошка, а цял овен, може и два.  Ще го излерат отново и на следващата година, ако в годината на „царуването“ му е имало берекет. Когато подрязва нарича: „на всяка лоза – пошеник, от всяка – по чебър“. Често някой мъж се скрива зад лозата и пита „Трифоне, виждаш ли ме?“, а царят отговаря: „на есен хич да не те виждам от грозде.“ На връщане мъжете носят своят „цар“ на раменете си или го теглят с колесар, на главата му има корона от лозови листа,  в ръцете си държи икона на св. Трифон. От тук нататък през цялата година ще му се оказва почит и уважение.  И ще го пазят и обграждат с грижи, защото народът е убеден, че от здравето и щастието на „царя“ зависи цялото плодородие на лозята.

Мъжката дружина обикаля по домовете. Там, разбира се, ги черпят с червено вино от бяло котле. Първо опитва „царя“, после подред останалите. Накрая глътка след глътка, благословия след благословия, се напиват всички.  Последната почерпка е в дома на „царя“. Ако не се напият добре, вярва се, че плодородието няма да е добро. В Дупнишко мъжете подрязват следобед, а сутрин към лозята тръгват момите и ергените. Момите окопават и поливат с вино, слагат в корените парче баница и залък от гозбите. Ергените зарязват окопаните лози, а после започва истинското празнично веселие. Някъде се меси колак, специално за добитък. Слагат го в храната на животните, да не нападат вълци. Заканват се с брадва (все едно „трифоносват“ яловите дръвчета). Очаква се да се уплашат и за започнат да раждат.

Мъж без деца изпълнява обичая посичане.  Вика някой да го обръсне, а бръснарят три пъти го порязва и се вярва, че магията за челяд е сторена.

Жените ловят с тестени ръце дърветата, животните и невестите да се плодят и да раждат.

На някой места в средата на лозето изравят дупка и в нея закопават светената вода – да не бие град.

От Трифоновден започват вълчите празници. Връзват се ножиците вкъщи, за да са завързани устите на вълците.

На места жените го тачат против къртици.  Слагат горещи въглени в къртичена дупка или пръскат около тях царевични зърна, за да не ровят къртиците на двора.

ЗАБРАНИ

Не се докосват остри предмети и сечива, за да се предпазят стадата от вълци.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here