Великденски яйца

438

Великденските яйца имат предпазна и продуцираща сила. С черупките на великденските яйца се захранват домашните птици и животни. Поставят се при копринените буби. Разхвърлят се по нивите и лозята. Поставят се в темелите на новострояща се къща. Червеното яйце се използва за спиране на градушка, като се хвърля срещу дъждоносни облаци или се поставя на двора в обърнат към падащия град ръжен. На Герман за шапка на глинената кукла се слага за шапка черупка от боядисано яйце. На Гергьовден на овчарите се носят яйца. Обикалят се с тях нивите, заравят се в земята. Новобоядисаните яйца се търкалят по лозята, синорите, къщите. Целта е да предпазват къщата от зло и да предизвикват плодородие. При лечебните практики червеното яйце се поставя във вода, от която пие или се мие болния. Магическата предпазна сила на яйцето се пренася във водата и от там у болния.

яйцаЧервеното яйце е свързано и с култа към слънцето. Казва се, че грее „като слънце“. На места червени яйца не се носят в кошарите, за да не ослепеят овцете.

Яйцето се възприема като символ на жизненото начало на прераждането и на обновлението в природата. В различни митологии – гръцка, римска, индийска и финска – яйцето се появява като първоизточник на света. В индийските вярвания животът е произлязъл от златно яйце, което плавало във вода (слънцето). Във финския епос „Калевала“ се пее, че светът е съпроводен от 6 златни и 1 желязно яйце.

Яйцата, боядисани и изписани, са основен обреден елемент във великденския празничен цикъл. Участието им в магически ритуали има редица предпазни функции за хората, домашните животни и птиците, за посевите и реколтата. Особено магическа е силата на първото боядисано яйце, задължително червено.

Червеният цвят не само символизира Христовата кръв, но и живота, плодородието, обновлението.

Яйцето е слънчев символ. Затова и с него образно се измерват нарастването на деня, увеличаването на светлината. На Андреевден се казва „колкото пиле помръдва в яйце“, а на Игнажден „колкото петел скача на прага“.

В преданието червеното яйце за пръв път ритуално се осмисля от Мария Магдалена – тя първа отишла при празния гроб, първа видяла и възкръсналия Исус. Когато тръгнала по света да разказва какво е видяла с очите си, отишла и в Рим. Подала на императора Тиберий (Тит Клавдий Нерон, около 42 г. пр. Хр. – 37 г. сл. Хр.) червено яйце и рекла „ Христос възкръсна“. А после разказвала всичко както си било – за чудесата, изцелението, Лазаровото възкресение, чудната приказка за Божията милост и изкуплението. Повярвал й Тиберий, наказал управителят си в Юдея Пилат, който могъл но не спасил великият Бог, а МАрия Магдалена провъзгласил за равна на Апостолите и за първа вестителка на Христовото възкресение.

Във народните предания, червеното яйце са камъчетата зад кръста обагрени в червено от кръвта на мъченика. Яйцата, които Мария занесла в неделята, за да раздаде пред гроба, също били червени, за да символизират пролятата кръв. Когато й казали, че Христос е възкръснал, тя раздала яйцата на децата и от тогава е останала традицията, всяка година за този ден да се боядисват и децата да участват с радост в този обичай.

Когато Христос умрял, християните започнали спор с евреите. Неверниците казвали, че Богът им ще възкръсне когато кокошките започнат да снасят червени яйца. Когато след възкресението неверниците пак не вярвали и искали да осъдят християните като лъжци и измамници, християните паднали на колене и горещо се помолили на своя Бог да даде знак и да покаже истината. И когато Пилат изпратил слугите да погледнат какви яйца носят кокошките, с изумление всички видели, че яйцата са червени. Не било за вярване, но станало така. Колкото и да гледали дали са истински, нямало никакво съмнение – истински били.

Яйце се използва и в други ритуални практики. Слага се в люлката на новороденото – да пази от уроки и зли сили. Разваля уроки по добитъка, отнемане на житото от нивите или млякото от животните. Използва се и в народната медицина и магиите. Особено се вярва в целебната сила на яйцата, участвали в определен празничен обред –Сирница, Великден.